Няма сили да се помръдне.
Но се налага.
Слънцето изгрява.
07:11
Добира се до вкъщи. Не обръща внимание на лаещите кучета.
07:34
Довлича се до вратата, влиза вътре, затваря и пада на килима до Кари, която все още лежи на дивана. Спи.
08:03
О, Боже. Тя е в гората. Отново, отново, отново. Безумно е изморена.
09:16
Кари бута Джейни с лакът.
— Трябва да си тръгвам.
Джейни изсумтява. Цялото тяло я боли.
Кари затваря внимателно вратата, Джейни остава да спи.
Килимът я дращи по лицето.
11:03
Чува се леко почукване и шум, сякаш някой влиза през вратата. Джейни, просната на пода, мисли, че сънува.
Той проверява дали е жива. После сяда на дивана и чака.
Майката на Джейни минава.
След малко се връща обратно с чиния, покрита с фолио, в едната ръка и стъклена бутилка в другата.
12:20
Джейни се обръща на другата страна. Издава нечленоразделни звуци. Свива се на топка и притиска корема си.
— О, боже — скимти тя със затворени очи. Главата я боли. Мускулите й крещят всеки път щом се помръдне. Тя е слаба и празна. Замаяна. Изтощена.
Но той е там, вдига я. Носи я до леглото. Завива я. Затваря вратата. Сяда на пода, до нея.
12:45
Отива в кухнята. Прави студен пилешки сандвич. Сипва мляко. Портокалов сок. Слага ги на поднос. Занася подноса в нейната стая. Чака.
13:02
Докато накрая го обзема страх, че тя спи твърде дълго. Тогава я буди.
Джейни бавно се изправя с мърморене.
Пие сока и млякото.
Яде сандвича.
Не поглежда Кабъл.
Не му говори.
13:27
— Защо продължаваш да идваш тук? — пита тя с отпаднал глас. Тонът й е груб.
Кабъл премисля думите си.
— Защото съм загрижен за теб.
Тя се усмихва тъжно.
— Да, бе. Вярно.
Поглежда я безпомощно.
— Джейни, аз…
Пронизва го с поглед.
— Ти? Какво ти? Продаваш наркотици? Чукаш Шей Уилдър? Има ли още?
Той стисва главата си с ръце и казва глухо:
— Не вярвай на всичко, което чуеш.
Джейни изръмжава.
— Да не би да отричаш?
— Не спя с Шей Уилдър — казва той и потръпва.
— О, така ли. Значи само го сънуваш, че го правиш. — Обръща се към стената.
Кабъл гледа тила й. Болезнено дълго.
— Не си го направила… — произнася той накрая. Тя не отговаря.
Той се изправя.
— Боже мой, Джейни! — Думите излизат от устата му, сякаш ги плюе.
Стои изправен, обвиняващ.
— Може би е време да си вървиш — казва Джейни. Той тръгва към вратата, отваря и се обръща.
— Сънищата не са спомени, Джейни. Те са надежди или страхове. Знаци за напрежение в реалния живот. Очаквах, че ти ще го знаеш най-добре от всички.
Излиза.
21 ноември 2005
Джейни и Кабъл не си говорят.
Тя ходи на училище и на работа механично, чувства се по-празна от всякога. Единственият човек, знаещ за сънищата, единственият, който означава нещо за нея, изглежда, е най-големият й враг. Джейни все по-често си мисли за това, че ще остане завинаги стара мома, като госпожица Стюбин. Казва си, че трябва да се подготви за един много самотен живот.
Ще работи в старческия дом.