Вместо да ходи в колеж.
Ще живее с майка си.
Завинаги.
В училище броят на спящите ученици нараства със скъсяването на деня и застудяването.
Един следобед преди Деня на благодарността Джейни прекарва няколко особено тежки часа в библиотеката, защото една задръстенячка на име Стейси О’Грейди заспива като никога. Почти през цялото време тя кара излязла извън контрол кола, с изнасилвач на задната седалка. Петнайсет минути след началото на съня Джейни се парализира напълно.
За щастие Кари я няма и не може да види как пада от стола и се гърчи върху килима в дъното на библиотеката.
За щастие Кабъл е там и вижда.
Вдига я на ръце и я слага обратно на стола.
Разтрива пръстите й, докато отново се раздвижат.
Вади голям сникърс от чантата си и го оставя до ръката й, преди да тръгне за часа по политически науки.
Отвлича вниманието на учителя, докато тя влезе със закъснение.
Не я поглежда.
Джейни преглъща гордостта си заедно с вафлата. Написва нещо с трепереща ръка в тетрадката със спирала. Откъсва листа.
Прави топче.
Мята го и уцелва тила му.
Той го вдига, отваря го и го прочита.
Усмихва се и мушва хартийката в раницата си.
След училище на стъклото на Етел се появява изрезка от вестник с обяви. Джейни се оглежда подозрително, чуди се дали не е някаква шега. След като не вижда никого, издърпва вестника изпод чистачката и влиза в колата. Разглежда го с любопитство, първо от едната страна, после от другата. И тогава го вижда. Рекламно каре, оградено с жълт маркер.
Трудно заспивате? Имате кошмари? Разстройство на съня?
Намерете отговори на въпросите. Решение на проблемите.
Включете се в експеримента на Мичиганския университет.
За целите на научно изследване.
Безплатно.
Прибира се и веднага се обажда на обявата. Записва се за участие през уикенда след Деня на благодарността в Клиниката за изследване на съня на северен Фийлдридж, близо до училището.
25 ноември 2005
Джейни е работила и вчера, в Деня на благодарността, и днес, за двойно заплащане. Утре е в почивка и вече се притеснява за експеримента, в който ще участва. Страхува се да не се повтори случаят с автобуса за Стратфорд. Да не се забърка пак в поредната голяма каша.
22:59
Грабва от задната седалка на колата сака с вещите си за през нощта и влиза в клиниката. Съблича палтото си и се регистрира на рецепцията под друго име. През затъмнените стъкла вижда един ред легла и много апарати навсякъде около тях. На някои от леглата вече има хора.
Това е страшно лоша идея, мисли си тя.
Вратата на стаята за сън се отваря. Отпред застава жена в бяла престилка и преглежда някаква таблица. Изведнъж Джейни се препъва. Закрива очите си с ръце. Лицето й се сгърчва. Пресяга се слепешката за стол, преди тялото й да изтръпне.
23:01
23:02
Зрението й се прояснява. Жената в бяла престилка я наблюдава.
Джейни отвръща дръзко на погледа й. Оглежда се наоколо за останалите, които стоят и чакат да си чуят името. Всички забиват очи в пода, когато тя се обръща към тях. Знае какво си мислят. Няма как да искат да бъдат в една стая с откачалка като мен.
Джейни стиска зъби.
Писнало й е да плаче.
Няма да прави повече сцени.
Когато отново може да чувства пръстите на ръцете и краката си, се изправя, грабва сакото и сака си и с препъване стига до вратата.
Гласът й прозвучава грубо, когато се обръща към жената на рецепцията:
— Съжалявам, не мога да го направя.
Излиза на паркинга. Въздухът е свеж и тя напълва дробовете си.
Жената в бялата престилка я догонва:
— Госпожице?
Вика през рамо: