— Казах, не мога да го направя.
Сяда зад волана. Оставя бялата престилка да стърчи на паркинга и потегля.
— Трябва да има и друг начин, Етел — казва тя в колата. — Разбираш ме, нали, скъпа.
Етел мърка тъжно.
23:23
След инцидента в Клиниката за изследване на съня Джейни паркира в алеята пред дома си. Чуди се дали все пак не трябваше да опита. Но за нищо на света не би искала да знае какво сънува директорът, господин Абернети.
Отврат.
Отврат, отврат, отврат, отврат.
Вече е сигурна, че това не е правилният начин да се оправи. Но кой е правилният начин тогава? Защото е време да го открие.
Време е да спре да плаче, да се стегне и да предприеме нещо. Време е да скъса със самосъжалението.
Преди да е загубила разсъдъка си.
Защото няма как да издържи в колежа, освен ако не се държи като мъжко момиче и не обърне хода на нещата.
Влиза вкъщи и тършува из листовете на нощното си шкафче. Намира я — бележката на госпожица Стюбин. Отново я прочита.
Скъпа Джейни,
Благодаря ти за моите сънища. От един ловец към друг.
Марта Стюбин
П. С. Имаш повече сила, отколкото предполагаш.
23:36
Но какво означава?
23:39
Все още не разбира.
23:58
Не.
26 ноември 2005
9:59
Джейни чака пред вратата на градската библиотека. Когато отварят за посетители, тя се насочва към отдела за научнопопулярна литература. Самоучители. Сънища.
Сваля и шестте книги от рафта, намира си маса в задната част, сяда и чете.
Когато група сънливи ученици влизат и се настаняват на съседна маса, тя се премества в друга част на библиотеката.
Изчаква търпеливо компютърът в ъгъла да се включи. Прекарва там цял час. Не може да повярва какво открива с помощта на Гугъл.
Разбира се, няма нищо за хора като нея. Но все пак е някакво начало.
17:01
С четири от шестте книги Джейни се прибира вкъщи. Очарована е. Приготвя си вечеря с книга в ръка. Чете до полунощ. Затваря книгата, поема дълбоко дъх и започва да разговаря със себе си, докато се приготвя за лягане.
— Имам проблем — казва със спокоен глас, стараейки се да не звучи нелепо. — Имам проблем и трябва да го реша. Бих искала да сънувам решението на проблема си.
Концентрира се. Пъха се в леглото, затваря очи и продължава:
— Бих желала да видя в съня си как да блокирам лошите сънища на другите. Искам… — колебае се. — Искам да помагам на хората и освен това… ще ми се… да имам нормален живот. Така че техните сънища да не ме прецакват винаги.
Джейни диша дълбоко. Спира да говори и фокусира съзнанието си над проблема. Изведнъж се сеща:
— О, и бих искала да си спомням съня, след като се събудя — добавя тя на глас.
После отново и отново повтаря думите в главата си.
Погледът й се отклонява към часовника и тя се ядосва, че е развалила магията.
00:33
Отново се съсредоточава. Диша дълбоко. Оставя мислите си да се носят и сливат в съзнанието й.
Усеща как изпълват стаята. Вдишва ги. Чувства топлината им по кожата си. Оставя ума си да се освободи, мускулите да се отпуснат.
И пуска в себе си съня.
Отначало нищо не се случва.
Което е добре.
Просветлението не идва веднага.
02:45
Джейни остава без дъх и сяда в леглото. Часът е 03:10.