Запъхтяна, записва съня в тетрадката.
Опитва се да не се отчайва заради неуспеха. Тя всъщност го е очаквала.
Още не е свършило, мисли си тя и ляга отново.
Нека го сънувам пак, казва си вече по-спокойна. Но този път няма да се удавя. Ще дишам под вода, защото сънят си е мой и мога да правя каквото си искам в него. Ще плувам като риба. Защото знам как. И… и имам хриле. Да, точно така, имам хриле.
Повтаря го, докато заспива.
03:47
Тя няма хриле.
Мята се и стене отчаяна върху възглавницата. Повтаря отново мантрата си.
04:55
Всичко започва отначало.
06:29
Джейни се усмихва в съня си. Тя вече може да го контролира, връща се обратно в него, променя го, започва го от различни моменти, за да го направи забавен или секси, или красив, или смешен.
27 ноември 2005
08:05
Часовникът звъни. Джейни остава със затворени очи и се пресята да го изключи. Лежи, връщайки се към съня. Припомня си го. Запаметява го.
Когато вече е запечатан в ума й, сяда и го записва в дневника си.