Не може да спре да се усмихва.
Случилото се е все още малка стъпка. Но й дава надежда.
Изучава книгите цял ден, докато не идва време за работа.
21:58
В старческия дом е тихо. Всички обитатели лежат добре завити в креватите си, вратите са затворени. Джейни попълва картони на рецепцията. Сама е.
Дисплеят за повиквания е тъмен, преди да светне лампичката на стаята, която обитаваше госпожица Стюбин. Сега там има нов пациент. Казва се Джони Маквикър.
Джейни оставя химикалката и отива да види какво му е нужно.
Но господин Маквикър спи.
Сънува.
Преди да загуби зрението си, Джейни се подпира на стената.
21:59
Все още е права, подпряна на стената. Примигва и отново поглежда в тъмната стая на господин Маквикър. Усеща лек гъдел в пръстите си.