Много странно.
Но се радва, че видя отново госпожица Стюбин. Наистина се радва.
Обръща се към вратата. С периферното си зрение забелязва бутона за повикване.
На пода е.
Извън обсега на леглото.
Джейни се замисля, после го вдига и го връща на стената. Изключва мигащата светлинка.
Оглежда бързо стаята и косъмчетата по врата й настръхват.
Затваря вратата след себе си.
Поклаща глава неразбиращо.
На рецепцията чака старшата сестра Каръл.
— Довърших ти картоните, скъпа — казва тя. — Къде се запиля така?
Джейни посочва коридора.
— Лампичката на господин Маквикър светеше. Но вече всичко е наред. Току-що я изгасих. — Изненадващо за нея самата, гласът й е чист и равен.
Каръл я поглежда изненадано.
— Лампичката му не е светила, Джейни. — Отива при светлинното табло, взема го и леко го разтърсва. — Хм — казва, — вероятно е изгоряла.
— Това е шантаво — възкликва Джейни с безгрижен тон.
Оставя картоните, грабва палтото си и пъха картата си в машината. На нея се изписва 23:09.
— Е, трябва да тръгвам. Утре съм на училище.
По пътя за вкъщи сърцето й пее.
29 ноември 2005
12:45
Джейни е обсебена от мисълта да научи още за сънищата. Тя иска повече ученици да спят в час. А библиотеката, както винаги, предлага силни усещания.
Джейни се упражнява с всекиго, с когото може.
В повечето случаи се проваля.
Толкова неща не разбира.
Но ще успее.
За бога, ще успее.
Защото сега Джейни има своята добра приятелка, госпожица Стюбин, и тя ще й помогне. Едва успява да потисне желанието си да мине по коридора на куц крак.
5 декември 2005
07:35
Кабъл паркира новата си кола до тази на Джейни, на улицата пред училище.
Не е чисто нова. Но е нова за него.
Затова пък е беемве.
Хората в южната част на Фийлдридж не карат беемвета. Е, може би някоя трошка 1976 година — да. Но със сигурност не и модел 2000. Джейни зяпва, после стисва устни. Поклаща глава и тръгва към входа.
Неочаквано Кабъл изниква зад нея:
— На шест години е, Джейни. Хайде, стига.
Джейни върви с бърза крачка, веждите й са застинали в почуда, а Кабъл подтичва след нея.
Изгубва го, когато той се подхлъзва и пада върху заледения тротоар.
Джейни намира Кари пред вратата на кабинета по английски и я пита:
— Каква е последната клюка за гангстерското возило на паркинга?
— Не знам. Сигурно е фрашкан с пачки. Не мога да повярвам, че още не са го изритали от училище.
— Той всъщност бил ли е арестуван?
— Не. Татенцето на Шей се е оправил с ченгетата. Кабъл обиколи всички купони този уикенд с нея.
— И сега кара това.
— Да. Стю казва, че върви по седемнайсет хилядарки на старо.
Кръвта на Джейни кипи.
— Това е просто… просто… — Гневът бучи в ушите й и тя не намира правилната дума. В очите на Кари блясва дяволито пламъче.
— Невъзможно? — чува се глас зад Джейни.
Дишането й се учестява, докато очите на Кари се разширяват. Мамка му, казва си тя, обръща се и вижда Кабъл.
— Извинете ме — казва любезно той и се промъква между двете, за да влезе в стаята. Джейни успява да подуши парфюма му. Усеща, че й прималява под лъжичката.
Очите на Кари блестят.
— Оп-па — хили се тя.
Джейни гледа с досада и се смее неохотно.
12:45
Дни наред Джейни влиза в сънищата на другите в библиотеката, но не успява да им помогне да ги променят. Има нещо, което продължава да не разбира.
По-скоро две неща.
Първо, как госпожица Стюбин накара господин Маквикър да я помоли за помощ? И второ, какво му казваше, за да го накара да промени съня си?
Грешка. Три. Три неща.
Как, по дяволите, е възможно госпожица Стюбин да вижда в сънищата, след като е сляпа? И как е възможно да е там изобщо, след като е мъртва? Добре, станаха четири. Джейни подозира, че въпросите сигурно са много повече.