— Боже, Кейб.
Обръща се, взема чантата си и без да поглежда назад, излиза.
Качва се в колата.
Но няма как да излезе от алеята.
Може да блъсне идиотския му автомобил на сводник например.
Не, това не би се отразило добре на Етел.
— По дяволите! — изругава тя и безпомощно отпуска глава на волана. Дори през двора не може да мине, без да нарани Етел заради тъпата канавка.
Чува как входната врата се затръшва. Той тича да премести колата си. Пали и паркира на тревата успоредно на нейната, така че тя да излезе на заден.
Джейни не знае защо стои още там и не си тръгва.
Той доближава страничния прозорец.
Може да си потегли във всеки един момент.
Чука.
Тя се колебае, отваря прозореца на сантиметър.
— Наистина съжалявам, Джейни — казва той.
Крещи той.
И се прибира обратно.
Тя прекарва на алеята пред къщата му, умряла от студ, трийсет и шест минути. Спори със себе си.
Защото си мисли, че също е влюбена. И в момента има два начина, по които може да се държи като влюбена глупачка.
Избира по-трудния.
И чука на вратата му.
Той отваря. Пак е на телефона. Очите му са зачервени.
— Ще се опитам — казва в слушалката. Стои неподвижен. Изглежда плачевно.
— Да започнем отначало — настоява бясна Джейни с ръце на кръста. — С кого разговаря току-що, Кейб?
Думите й разсичат студения въздух.
— С шефа си.
За миг остава изумена.
— Тоест с дилъра? С твоя доставчик? — Сарказмът й звъни в тъмната къща.
Затваря очи.
— Не.
Тя стои. Несигурна.
Кабъл отваря очи. Сваля очилата си и избърсва лице в ръкава. Гласът му е лишен от всякаква надежда.
— Има ли някаква възможност — започва той с равен тон, — да дойдеш с мен? Шефът ми иска да говори с теб.
Тя примигва. Обзема я нервност.
— Но защо? — пита.
— Не мога да ти кажа. Ще трябва да ми се довериш.
Джейни прави крачка назад. Тези думи й звучат познато. Веднъж и тя го помоли за същото.
Изправена е пред дилема.
— Ще карам след теб — казва тихо.
16:45
Следва колата му до търговската част на Фийлдридж. Кабъл завива и влиза в голям паркинг, който обслужва задните входове на библиотеката, пощата, полицейското управление, бара на Франк, една пекарна и жилищен блок. Паркира. Тя паркира до него.
Той тръгва към редицата сгради и отключва врата без номер.
Джейни го следва.
Слизат надолу по някакви стълби и пред тях се разкрива помещение с дузина бюра, отделени е панели, и един офис с врата.
Пет-шест души вдигат глави, докато двамата минават. Кимват му един след друг. Той им отвръща и леко почуква на вратата на офиса.
На стъклото пише с черни букви: Капитан Фран Комиски.
Вратата се отваря. Жена с бронзова коса ги подканва да влязат. Късата й коса обрамчва кафявото й лице. Носи черна пола, шита по поръчка, сако и снежнобяла блуза.
— Заповядайте — казва тя и посочва към столовете.
Те сядат.
Тя също сяда зад бюрото си, затрупано с книжа, три телефона и два компютъра. Остава загледана в двамата си посетители. Обляга лакти на бюрото, сключва показалци пред лицето и подпира устни с възглавничките на пръстите си. Леки бръчици, издаващи годините, опъват очите й.
Сваля ръце от устните си.
— Е, госпожица Ханаган, нали? Аз съм Фран Комиски. Всички ме наричат Капитана. — Навежда се през бюрото и подава ръка.
Джейни се премества малко напред и я поема.
— Приятно ми е да се запознаем, Капитане — изрича механично. Поглежда Кабъл. Той е забил поглед в скута си.
— И на мен — казва Капитана. — Кейб, изглеждаш дяволски зле. Какво ще кажеш да си изясним нещата?
— Да, сър — отговаря Кабъл.
Джейни го поглежда втренчено, чудейки се дали нарочно я нарича така. Капитана явно няма нищо против.
— Джейни — започва жената със суров глас, — Кейб ми съобщи, че е готов по-скоро да загуби работата си, отколкото вас. Типично за толкова млад човек. Както и да е, тъй като тази новина е от твърде голямо значение за мен, ви поканих тук, за да обсъдим ситуацията. Трябва да знаете, че по-скоро бих загубила левия си крак, отколкото Кейб на този етап от играта.