Джейни преглъща. Чуди се какво, по дяволите, става тук.
Капитанът поглежда към Кабъл.
— Кейб казва, че можете да пазите тайна. Така ли е?
Джейни отвръща стреснато:
— Да, госпожо… сър.
Капитанът се усмихва. Напрежението леко спада.
— Така. Тук сте, защото това скъпо момче ви е лъгало, за което аз го инструктирах, и сега се опасява, че повече няма да повярвате на нито една негова дума. Госпожице Ханаган, смятате ли, че можете да вярвате на мен?
Джейни кимва. Какво друго може да направи?
— Добре. Тук някъде имам списък с неща, които съм си нахвърлила да ви кажа, а после ако възникнат още въпроси, сигурна съм, че Кабъл ще може да ви отговори. И вие ще върнете доверието си към него.
Звучи като заповед.
Капитанът започва да рови в купчината листа и слага очилата си за четене. Телефонът звъни и тя автоматично натиска бутон, с който го прекъсва.
— Ето го. Първо. — Поглежда Кабъл, после връща поглед към списъка. — Кейб няма „отношения“ с Шей Уилдър. — Тя надниква над очилата си. — Това не мога наистина да го докажа, госпожице Ханаган, но съм го виждала с усилие да сдържа храната в стомаха си след вечер, прекарана с нея. Това удовлетворява ли ви?
Джейни кимва. Има чувството, че е в нечий идиотски сън.
— Попитах, удовлетворява ли ви? — гласът на Капитана се извисява.
— Да, сър — отвръща Джейни и се изпъва повече на стола си.
— Добре. Второ, Кейб не е дилър, преносител, връзка, клиент и/или нещо подобно в истинския живот. Само се преструва на такъв за пред другите. — Тя спира, но този път не чака отговор. Обляга се, оставя листа на бюрото и почуква с химикалката по зъбите си и продължава. — Трето, толкова сме близо — разделя палеца си на сантиметър от показалеца — до това да заловим много сериозен дилър в северен Фийлдридж, в квартала на богатите. Ако тази операция се провали, защото вие сте подшушнали и една думица, на когото и да е, повтарям, на когото и да е, ще ви държа лично отговорна за това, госпожице. Освен Кабъл и директорът Абернети, вие сте единствената, която знае. Ясно ли е?
Джейни кимва с широко отворени очи.
— Да, сър.
— Добре. — Капитанът се обръща към Кейб. Лицето й става по-меко. Малко по-меко. — Кабъл, мило момче. С мен ли си или не? Трябва ми ума ти в тая игра. Сега. Или всичко отива по дяволите.
Кабъл поглежда към Джейни и чака. Тя трепва. Той оставя решението на нея. Тя поклаща глава в знак на съгласие.
Той изправя гръб и поглежда Капитана в очите.
— Да, сър. Оставам в играта.
Капитанът кимва и им се усмихва одобрително.
— Добре. Свършихме ли с това?
Джейни се намества неловко на стола.
И хвърля на Кабъл настойчив поглед.
— По дяволите — прошепва тя и забива нокти в страничните облегалки.
17:14
17:15
Тя отново е на стола, но сега Кабъл е зад нея. Току-що е затворил вратата. Отново сяда до нея.
— Благодаря — прошепва тя и прочиства гърлото си. — Това не го очаквах.
Капитанът я следи с присвити очи. Премества поглед от нея към Кабъл и обратно към нея. Кашля. Силно. Чака.
Лицето на Джейни пребледнява.
Очите на Кабъл са широко отворени.
— Имате ли нужда от медицинска помощ, госпожице Ханаган? — пита Капитана.
— Не, сър. Добре съм, благодаря.
— Кейб?
— Тя е добре, сър.
Капитанът потропва с химикалката по бюрото, потънала в размисъл. Накрая произнася бавно:
— Има ли нещо, което вие двамата искате да ми кажете за случилото се преди малко?
Кабъл поглежда Джейни и прошепва:
— От теб зависи.
Тя се колебае.
Поглежда Капитана в очите.
— Не, сър — отвръща. — Просто… там един от служителите ви е заспал на бюрото си и сънува кошмар. Изглежда като банков обир, в който нещата са се развили зле за полицаите. Завързан е в някакъв трезор… сър.
Лицето на Капитана остава непроменено. Вече потупва с химикалката по устните си, но с грешния край. Под носа й се образува диря от сини мастилени точици.