— Кой е полицаят, Джейни? — пита Капитана бавно.
— Н-не… не му знам името. Къса черна коса. Малко над четиридесетте, може би? Беше вързан с въже около глезените и китките и в устата му имаше бяло парче плат. Поне това видях последно. Нещата се променят.
— Рабиновиц — сещат се едновременно Капитана и Кабъл.
— Искаш ли да провериш фактите, Кейб?
— Не се засягайте, сър, но не е нужно. Струва ми се, че ще искате сама да го разпитате.
Капитанът леко накланя глава в размисъл. Прибира косата си назад и нарежда:
— Не мърдайте оттук.
Хвърля им строг, изпитателен поглед, преди да ги остави. Поглед, който казва: „По-добре не се занасяйте с мен.“ После отваря вратата и излиза с широка крачка, а Джейни стисва стола в очакване.
— Тя я остави отворена, Кейб — казва тя и вдишва рязко и дълбоко, докато ослепява.
И отново е в трезора.
17:19
Джейни пак е с Кабъл. Той я държи за ръката.
— Добре ли си, Ханаган?
Излиза за малко и се връща, носейки картонена чаша с вода. Тя жадно я изпива. Трепери съвсем леко, от адреналина най-вече, но се смее.
— Успях. Помогнах му. О, боже, беше страхотно! За пръв път ми се случва с толкова труден сън.
Кабъл се усмихва уморено.
— Ще трябва да ми обясниш по-късно — прекъсва я той, — ако все още ми говориш.
— О, Кабъл, аз…
Капитанът се връща в стаята и затваря вратата.
— Кажете ми какво видяхте, госпожице Ханаган. Ако обичате. Рабиновиц няма нищо против.
Джейни премигва. Не може да повярва, че Капитанът я взима на сериозно. Разказва й всичко, което е видяла в трезора.
Следва дълга.
Дълга.
Пауза.
— Боже мили — изрича Капитана накрая. Хвърля очилата на бюрото. — Как го направи? Ти си… ти си…
Колебае се. Продължава, сякаш говори на себе си, със странна нотка в гласа. Може би дори със страхопочитание. — Ти си същинска Марта Стюбин.
18:40
Кабъл и Джейни нагъват мазни бургери и картофки в бара на Франк до полицейското управление. Подпрени на плота, седят на кръгли червени въртящи се столове и гледат как готвачите пържат бургери на два метра от тях. Това е едно от онези старомодни места, където все още можеш да си поръчаш малцов млечен шейк.
Дъвчат машинално. Мислите им се мятат като във водовъртеж.
20:04
Връщат се в дома на Кабъл. Той я развежда из двете стаи, които не е виждала: спалнята му и стаята с компютрите. Има два компютъра, три принтера, радио и полицейски скенер.
— Невероятно — възкликва тя, докато се оглежда наоколо. — Чакай, чакай малко… сам ли живееш?
— Вече да.
— Вече…
— На деветнайсет съм. До девети клас бях една година преди теб. Може да си спомняш.
Джейни си спомня, че той остана да повтаря и дойде в техния клас.
— Било е, преди да те познавам.
— Брат ми се появява от време на време, само за да провери дали не съм се забъркал в неприятности. С жена му живеят на няколко километра оттук. Изнесоха се, слава богу, когато бях на осемнайсет.