Джейни: Значи си двоен агент?
Кабъл: Може и така да се каже. Звучи секси.
Джейни: Ти си секси. Хей, Кабъл?
Кабъл: Да?
Джейни: Наистина ли повтаряше девети клас?
Кабъл: Не. (прави пауза) Бях в болница през по-голямата част от годината.
Джейни: (тишина) И така посегна към наркотиците.
Кабъл: Да… помагаха ми за болката. Но после се вкарах в няколко, ами… ситуации. И Капитана влезе в живота ми в точния момент — преди гимназията, преди да се забъркам в твърде големи неприятности. Може да звучи странно, но тя беше онази майка — нещо като старшината от казармата, но без простотиите — от която отчаяно се нуждаех. Бях в готическия период от живота си и бях решил, че заради белезите никога няма да имам момичето на мечтите си. Да не говорим за прическата. (пауза)
Но тогава то ме фрасна с дръжката на вратата в стомаха. А когато едно момиче направи нещо такова на момче, значи го харесва.
Джейни: (смее се).
Кабъл: И това ме накара да се почувствам по-добре. Защото не й пукаше какво ще си помислят хората, ако говори с мен. Преди промяната. (пауза)
Джейни: (усмихва се) А защо беше тази промяна? На вида ти, де.
Кабъл: Заповед на Капитана. Заради полицейската операция. И колата не е моя, между другото. Всичко е част от имиджа. Предполагам, ще трябва да я върна след време. (пауза) Хей, Джейни.
Джейни: Да?
Кабъл: Какво ще правиш след гимназията?
Джейни: (въздиша) Още не зная нищо със сигурност. Две години ми остават, а едва съм събрала пари за един семестър в Мичиганския университет… Боже, това си е чиста лудост и предполагам, че ако не спечеля свястна стипендия, ме чака общински колеж.
Кабъл: Значи оставаш наоколо?
Джейни: Да… Аз… ами, трябва да съм достатъчно близо, за да държа под око майка си, нали знаеш? И… мисля, че с малкия ми „проблем“ ще ми се наложи да живея вкъщи. Или никога няма да мога да спя.
Кабъл: Джейни.
Джейни: Да?
Кабъл: Аз отивам там. В Мичиганския.
Джейни: НЕ. Не може да бъде.
Кабъл: Криминално право. За да си запазя работата тук.
Джейни: Откъде знаеш? Да не би вече да си получил известие, че си приет? И как можеш да си го позволиш?
Кабъл: Ами… Джейни?
Джейни: Да, Кабъл?
Кабъл: Имам още една лъжа да ти призная.
Джейни: О, боже мили. Сега пък какво?
Кабъл: Всъщност си знам резултатите.
Джейни: И?
Кабъл: И имам пълна стипендия.
Кабъл е жестоко избутан от стола-чувал. Нанесен му е побой. И му е повторено многократно, че е гадно копеле.
На Джейни й се казва, че сигурно и тя ще получи стипендия, с нейните оценки. Освен ако не започне да бяга от училище заради разни наркодилъри.
И после следва малко целуване.
10 декември 2005
Уикендът е гаден. Кабъл пак ухажва Шей. Джейни работи в старческия дом в петък през нощта, а в събота и неделя е първа смяна.
Кари се обажда на Джейни. Джейни се притеснява, че голямата акция може да се проведе точно този уикенд и наистина не желае Кари да се забърква. Пита я дали не иска да учат заедно за изпитите. Кари неохотно се съгласява да дойде в събота вечерта у Джейни.
Кари се появява около шест следобед и вече е пияна. Джейни все пак я кара да изсипе всичките си учебници и записки.
— Ти ще ходиш ли в колеж или не? — пита я остро.
— Ами, сигурно — казва Кари. — Предполагам. Освен ако Стю не иска да се оженим.
— А той иска ли?
— Май да. Някой ден.
— А ти? — пита Джейни след миг.
— Ами да, защо не. Ще се махна от нашите.
— Вашите не са толкова лоши, наистина. Или са?