Кари прави гримаса.
— Да ги беше видяла преди.
— Преди какво?
— Преди да се преместим до вас.
Джейни се колебае. Опитва се да прецени дали това е правилният момент да попита.
— Кари.
— Какво?
— Кой е Карсън?
Кари зяпва.
— Какво каза?
— Попитах кой е Карсън?
Лицето на Кари става тревожно.
— Ти откъде знаеш за него?
— Не знам. Иначе нямаше да питам.
Джейни се движи по ръба. Без никаква видимост.
Кари, очевидно притеснена, крачи нервно из кухнята.
— Но как така се сети да ме питаш за него?
— Веднъж спомена името му — казва Джейни внимателно, — насън. Просто съм любопитна.
Кари си сипва малко водка. Сяда. И се разплаква.
О, по дяволите, мисли си Джейни.
И тогава Кари си казва всичко.
— Карсън… беше на четири.
Стомахът на Джейни се свива.
— Той се удави. Бяхме на палатка край едно езеро… и той… — Кари се разсейва и отпива от водката. — Той беше малкото ми братче. Аз бях на десет. Помагах на мама и татко да разтоварим нещата.
Джейни затваря очи, те парят.
— О, боже, Кари.
— Той се запиля някъде към езерото, но ние не забелязахме. И падна от пристана. Опитахме се… опитахме се да… — Кари закрива лицето си с шепи. Поема дълбоко въздух разтреперана. — Преместихме се тук година по-късно. — Гласът й се успокоява. — За да започнем отначало. Не говорим за него.
Джейни слага ръка на раменете й и я прегръща. Не знае какво да каже.
— Толкова съжалявам.
Кари кимва и прошепва през плач:
— Трябваше да си отварям повече очите.
— О, скъпа — тихичко казва Джейни. И я държи в прегръдката си, докато приятелката й сама не се отдръпва леко.
— Всичко е наред — подсмърча тя.
Джейни се чувства напълно безпомощна, взема ролка тоалетна хартия от банята.
— Нямам кърпички… Кари, защо не си ми казала?
Кари болезнено мачка ръце. Издухва носа си.
— Не знам. Надявах се, че ще отшуми. Бях толкова уморена… уморена да съм тъжна. Не можех да понеса още мълчаливи, съжалителни погледи.
— А Стю знае ли?
Кари клати глава.
— Сигурно трябва да му кажа.
Остават дълго безмълвни.
— Предполагам — промърморва Джейни след известно време, — че лошите неща не изчезват. И никой няма вина.
Кари трескаво поема въздух и после бавно го изпуска.
— Ами да. Ще видим. — Усмихва се през сълзи. — Благодаря, Джейнърс. Ти си наистина добра приятелка. — Замълчава, после добавя меко: — Само остани нормална, окей. Един съчувствен поглед и се махам, кълна се в бога.
Джейни се ухилва.
— Дадено, хлапе.
11 декември 2005
02:41
Кари сънува и този път Джейни знае какво да прави.
Сутринта на закуска Кари коментира:
— Сънувах най-шантавия сън. Беше един от онези кошмари за Карсън, които непрекъснато ме спохождат, но този път всичко се промени и се превърна в нещо… странно. Беше сюрреалистично.
— Така ли? — казва Джейни с пълна уста. — Супер. Сигурно е от хармоничните енергии тук.
— Така ли?
— Не знам. Пробвай да пренаредиш стаята си според фън шуй и през нощта си обещай да промениш сънищата си, за да бъдат в тон с новото по-хармонично обкръжение.
Кари я поглежда с подозрение.
— Ти да не ми се подиграваш?
— Разбира се, че не.
12 декември 2005
17:16
Джейни се прибира след дълъг следобед в старческия дом. С наближаването на празниците наред с другите си задължения болногледачките се опитват и да украсяват помещенията. А Джейни днес успя да помогне на няколко обитатели на дома да намерят покой в сънищата си. Беше сносен ден.