Хрумва й да мине през къщата на Кабъл и с изненада вижда колата му отпред. Намалява и спира, като оставя Етел да работи.
Изтичва до входната врата и почуква бодро.
Вратата се отваря и Кабъл я поглежда многозначително.
— А, Джейни, какво става? — прави й знаци с очи, докато Шей се появява някъде отвътре и наднича през него, като увива ръце около кръста му със собственически жест.
— Здравей, Джейни — поздравява тя, а в погледа й се чете триумф.
Джейни се ухилва, съобразявайки бързо.
— О, здравей, Шей. Извинявайте, че ви прекъсвам. Кабъл, чудех се дали са у теб онези бележки по математика, с които каза, че можеш да ми услужиш за изпита утре.
Кабъл й благодари с очи.
— Да — отвръща той. — Ей сега идвам. Искаш ли да влезеш?
— Не, обувките ми са мокри от снега.
Кабъл се появява отново и й връчва тесте листове, вързани с ластик.
— Сега отиваме на едно парти, но ще ми трябват довечера — обяснява той. — Колко късно мога да мина да ги взема, понеже ще ми трябват преди изпита утре?
Шей се подава иззад рамото му, за да види какво става и да бъде видяна. Джейни забелязва, че Кабъл постепенно се е изпънал така, че на Шей й се налага да подскача, за да погледне иззад него. Сподавя усмивката си и отговаря:
— Ще бъда будна до късно, но мога да ти ги оставя в пощенската кутия, преди да си легна. Благодаря, Кабъл. Забавлявайте се на купона! Толкова ви завиждам.
Изтичва до Етел и потегля към вкъщи, малко тъжна заради сцената, на която стана свидетел. Влиза с бележките, преоблича се и изважда учебниците.
Преглежда купчината листове, за да види дали Кабъл не е забравил нещо важно сред тях в суматохата, нали все пак не й трябваха. Някъде по средата намира надраскана бележка:
Липсваш ми безумно много.
Обичам те.
Усмихва се — и на нея й липсва. Иска й се тази бъркотия да приключи. Мисли за това, че е пожелал да се откаже от работата си и да рискува месеците напредък, постигнати с детективите, само за да изясни отношенията си с нея.
Капитан Комиски е права. Той е добро момче.
Джейни учи до среднощ, отчасти защото се надява Кабъл да се появи. В един часа вече клюма над учебниците. Решава да приключи и събира листовете на Кейб, за да ги остави в кутията. В случай че дойде за тях. В случай че е с Шей и трябва да се преструва.
Пише бележка и я мушва в купчината, после я захваща с ластика и я пуска в пощенската кутия.
Доволна е, че може да спи до по-късно, но проверява часовника на два пъти, за да се увери, че е настроен. Първият изпит е в 10:30 сутринта.
И тя трябва да го изкара с отличен. За да получи стипендия.
Защото без стипендия Мичиганският университет е само непостижим сън.
13 декември 2005
02:25
Когато телефонът звънва, Джейни подскача. За един кратък миг решава, че е часовникът, но на четвъртото позвъняване вече се опитва да стигне слушалката.
Надява се да е Кабъл.
Надява се да стои отвън и да чака да я види.
— Ало — казва сънено и кашля.
Чува подсмърчане.
— Джейни-и-и — плаче някой.
— Кой се обажда?
— Джейни-и-и, аз съм.
— Кари? Какво има? Къде си?
— О, мамка му, Джейни — мрънка Кари. — Толкова съм загазила.
— Къде си? Искаш ли да те докарам? Кари, стегни се, момиче. Пияна ли си?
— Нашите ще ме убият.
Джейни въздъхва.
Чака.
Слуша подсмърчането.
— Кари. Къде си?
— В ареста — казва Кари и пак подсмърча.
— Какво? Тук във Фийлдридж? Какво, по дяволите, си направила?
— Не можеш ли просто да дойдеш да ме прибереш?
Джейни въздъхва:
— Колко, Кари?
— Петстотин кинта. Ще ти ги върна. Всеки цент. С лихва. Обещавам, наистина обещавам. — Кари прави пауза. — И Джейни?
— Да?
— Стю също е тук.
Джейни може да усети през слушалката как Кари се подмазва.
Джейни затваря очи и прокарва пръсти през косата си. Въздъхва отново.