Кари се изправя с писъци в чувала.
Джейни също крещи, но звукът засяда в гърлото й.
Гласът й е пресипнал.
Пръстите й са изтръпнали.
Тялото й се люлее от кошмара.
Двете момичета се споглеждат в тъмното. Мелинда се размърдва, промърморва нещо и отново заспива.
— Добре ли си? — шепти Джейни, докато се надига.
Кари кима задъхана и се засмива смутено. Тихият й глас трепери:
— Съжалявам, че те събудих. Сънувах кошмар.
Джейни се колебае. Трескаво мисли какво да каже.
— Искаш ли да поговорим?
— Не, няма нужда, лягай си. — Кари се обръща настрани. Мелинда отново се размърдва, приближава се до Кари и се укротява.
Джейни поглежда часовника. 3:42. Изтощена е. Унася се.
3:51
Джейни за пореден път се изправя и сяда в спалния чувал, като бурно разтърсва глава. Краищата на плитките й се удрят в бузите й, но тя не е в състояние да се махне от онази стая. Принудена е не само да стои там, но и да гледа.