— Аз… добре. Колко е часът? — Джейни е забравила да си вземе часовника на излизане от вкъщи, а без него е като изгубена.
— Шест и петнайсет или там някъде — казва Капитана. — Струва ми се, че на господин Стръмхелър вече му е достатъчно, не смяташ ли?
На Джейни й е трудно да се концентрира. Знае, че трябва да хапне нещо. Усмихва се колебливо и промърморва.
— Предполагам, че това го решавате вие, сър.
И се сеща.
Кари и Стю.
— Капитане — казва нервно, — дойдох тук преди няколко часа да се опитам да измъкна приятелката си и нейното гадже. Имам парите за гаранцията, но навършвам осемнадесет чак другия месец. Случайно да можете да…
— Разбира се.
Джейни въздъхва, успокоена.
— Благодаря ви.
— Преди да излезем — предупреждава Капитана, — да ти напомня, че не ме познаваш. Нали?
— Да, сър — отговаря тя.
— Добро момиче. Иди да прибереш приятелите си.
06:30
Кари се изнася от килията, сякаш вътре нахлува отровен газ. Стю я следва. Кари вижда Джейни цялата в кръв и едва не припада, но и двамата със Стю така и не узнават драматичните подробности.
— Ще трябва да си ходите пеша, скъпи. Съжалявам — казва Джейни твърдо. — Налага се да попълвам някакви тъпи формуляри, полицейска справка, нещо такова.
Показва с жестове и мимика, че това е последното нещо на света, което й се прави. Клати глава, преструвайки се на вбесена. — Скапани ченгета.
Стю стиска рамото на Джейни.
— Благодаря ти, Джейни. — Гледа я с признателност. — Добър приятел си. И на двама ни.
Джейни се усмихва, а Кари изглежда притеснена.
— Благодаря, Джейнърс — казва.
— Радвам се, че ми се обади, Кари — отговаря Джейни. — Сега изчезвайте.
06:34
Джейни отива в тоалетната, окървавената марля още стои залепена върху бързо подуващата се вежда. Оглежда се в огледалото. Цепнатината е красива по свой начин. Разположена е точно под линията на веждата, между извивката и мястото, където косъмчетата се сгъстяват, права и чиста. Един ден може би ще й се иска да я бяха зашили. Но колкото до белега — той ще бъде на абсолютно секси място.
Обръща суичъра си на обратно, за да скрие невероятното количество кръв, изтекла от рана дълга едва три сантиметра, и измива лицето и ръцете си. Взима цяла шепа кафяви хартиени кърпички, намокря ги и отново притиска веждата. Пие вода от чешмата.
06:47
Излиза от тоалетната и Кабъл е там, придърпва я пред гардеробите. Изглежда изморен. И радостен да я види.
— Покажи ми — моли я той.
Тя сваля хартиените кърпички и открива първата си военна рана.
— Впечатляващо — заявява той и става сериозен. Дълбоките му кафяви очи издават тревогата му. — Когато разбрах, че ще паднеш, аз… Наблюдавах те през повечето време, близо два часа, когато беше възможно, без да изглеждам подозрително. Побърквах се, че не съм до теб.
Джейни вече трепери, главата й става все по-лека и тя се обляга на него.
Той я гали по гърба, отпуска брадичка върху главата й.
— Смяташ ли, че ще си в състояние да говориш с Капитана?
Джейни кимва сгушена в гърдите му.
— Ще ти взема нещо за ядене в момента, в който се махнем оттук.
Тя се усмихва.
— Благодаря, Кейб.
— Среща на задния вход. Помниш ли вратата? Трябва да се разделим.
— Да, добре — промърморва Джейни. Кабъл тръгва с безразличен вид към близкото стълбище и слиза надолу. Джейни се насочва към главния вход и върви половин пресечка през виелицата, за да мине откъм задната страна на сградата. Стига до входа без номер, обляна в студена пот. Почуква леко. Вратата се отваря и тя тръгва след Кабъл по стълбите.
Долу всички говорят едновременно. Кабъл отнася няколко потупвания по гърба и шамарчета зад врата за работата си през нощта.
— Още не сме готови — казва скромно.
Чука на вратата на Капитана и отвътре се чува:
— Влизай.
Кабъл и Джейни отварят.
— Днес са изпитите ви, нали? Имаме ли време за това в момента?
— В десет и половина сутринта, Капитане. Имаме достатъчно време.
Капитанът поглежда отблизо Джейни.