— Боже мили — казва. — Каква синина ще имаш до края на деня. Припадна ли?
— Аз… — Джейни вдига рамене. — Наистина нямам никаква представа.
— Да, мисля, че припадна — намесва се Кабъл. — Ще трябва да я наглеждам цял ден. — После добавя много сериозно: — Сигурно и цяла нощ.
Капитана го замеря с гумичка и го праща за кафе.
— И вземи на горкото момиче нещо за ядене, преди да се е пречупило на две. — Отваря чекмеджето на бюрото си и го претърсва. Вади аптечка за първа помощ и пакетче фъстъци. — Ела тук, ако обичаш — нарежда тя. Джейни се пързаля със стола до нейната страна на бюрото. — Господи — мърмори пак Капитана и разнася на око антибиотик върху раната. Отваря пакет лепенки и чисто и бързо запечатва цепнатината. — Така е по-добре — казва. — Ако майка ти и/или баща ти имат въпроси за това какво се е случило, да ми се обадят. Ще проявя разбиране, ако решат да ни съдят. — Избутва пакета с фъстъци през бюрото към Джейни. — Яж.
— Да, сър — казва с признателност Джейни, докато отваря фъстъците. — Никой няма да ви се обади.
Кабъл се връща с три кафета, малка чаша мляко и торба, пълна с кексчета и понички. С рутинен жест оставя млякото и кексчетата пред Джейни, после сипва три сметанки и три захарчета в кафето й.
Тя изпива млякото с трепереща ръка и усеща как леденостуденото удоволствие се разлива в тялото й.
— Чудесно — казва и си поема дълбоко дъх.
— Е — започва Капитана. — Имаш ли какво да ми докладваш, Кабъл?
— Да, сър. Пристигнахме на партито в деветнайсет и десет, марихуаната вече беше в обращение, а в двайсет и три и половина се появи и кокаинът на стъклото. Петима малолетни и няколко възрастни смъркаха. Господин Уилдър ме дръпна настрана да обсъдим партньорството. Беше доволен от развоя на нещата. Беше полуадекватен и надрусан, но ми каза, че има материал, който е готов, цитирам: „да пусне на пазара“. Явно това е било достатъчно за Бейкър и Коб, макар че съм бесен, защото всъщност не можахме да научим истинското местонахождение на стоката. Пристигнаха за три минути и разгониха всички, прибраха само тези, които бяха достатъчно глупави да започнат да правят драми. И разбира се, господин Уилдър и децата му. Госпожа Уилдър не присъстваше. И не смятам, че изобщо е замесена. — Поглежда настрани към Джейни и вдига рамене извинително. — Кари беше наистина напушена и направи невероятна сцена. Извинявай за това.
Джейни се усмихва.
— Може пък преживяването да й налее малко ум в главата — казва тя.
— До два сутринта вече бяхме в малкия ми дом далеч от дома, както го наричам — продължава Кабъл. — Джейни пристигна, за да се опита да плати гаранцията на Кари и гаджето й Стю, и точно тогава извадихме късмет, че господин Уилдър беше толкова зле, та да заспи насред цялата врява. Джейни се включи веднага.
Обляга се на стола, приключил с доклада си.
Капитанът кима.
— Добра работа, Кейб, както винаги. — Обръща се към Джейни: — Джейни. Едно пояснение. Не сме те наели, не сме искали помощ от теб за това разследване. Не си длъжна да споделяш какво се е случило, преди да си размажеш лицето на нашата прекрасна за-нищо-не-ставаща количка за кафе, която ще изхвърля в контейнера още щом приключа с тази среща. Но ако искаш и ако смяташ, че имаш да добавиш някаква важна информация, ще те изслушам с удоволствие. — Надрасква нещо на едно листче и го слага в джоба си, после продължава: — Явно на Кабъл му е доста неприятно, че не знаем точното място на дрогата, а и аз също бих искала да разполагам с тези сведения, за да опитаме да му издействаме максимална присъда. Та случайно да си видяла нещо между редовете? — Тя се усмихва леко. — Не бързай, скъпа, имаш достатъчно време.
Джейни вече мисли по-ясно и прехвърля в ума си кошмара на господин Уилдър. За момент затваря очи, клати глава, неразбиращо. После вдига поглед.
— Може да прозвучи глупаво, но семейство Уилдър притежават ли яхта?
— Да, — казва Кабъл. — Прибрана е някъде за зимата. Защо?
Джейни запазва мълчание. Не се доверява достатъчно на интуицията си, за да го изрече, макар да знае, че няма какво да губи. После казва колебливо:
— Оранжеви спасителни жилетки.
Капитанът се навежда напред заинтригувана и гласът й е по-малко суров от обикновено.
— Не се страхувай да сгрешиш, Джейни. Следата си е следа. Повечето се оказват грешни, но няма престъпление, разрешено без тях.
Джейни кимва.