И отново е в хола на Кари.
Този път се изправя Мелинда. Косата й е разрошена. Оглежда за Джейни:
— Защо, по дяволите, трябваше да правиш това?
Бясна е.
Преструвайки се, че спи, Джейни отваря едно око:
— Извинявай — промърморва. — По чувала ти лазеше паяк. Спасих ти живота.
— Моля?
— Забрави, вече го няма.
— Страхотно. Да не мислиш, че ще мога пак да заспя.
Джейни се ухилва в тъмното. Часът е 5:51.
7:45
Някой я дърпа за краката. Джейни отваря очи, без да разбира къде се намира. Тъмно като в рог. Кари отмята горната част на спалния чувал от очите й:
— Ставай, сънливке.
Слънцето е ослепително.
— М-м-м — изръмжава Джейни, докато се изправя бавно и сяда.
Седейки върху прасците си, Кари е вперила поглед в Джейни. Едната й вежда е силно извита нагоре.
Джейни си спомня. А Кари?
— Добре ли спа? — пита Кари.
Стомахът на Джейни се свива:
— Ами… да. — Любопитна й е реакцията на Кари. — А ти?
Кари се усмихва:
— Като бебе. И то на този твърд под.
— Хм. Браво. Това е чудесно. — Джейни рита с крака, за да оправи усуканата си нощница. — А къде е Мелинда?
— Тръгна си преди около пет минути. Държеше се идиотски. Забравила, че има урок по пиано в осем. — Кари изсумтява. — Представяш ли си?
Джейни лекичко се засмива. Умира от глад. Двете момичета си приготвят закуска. Кари, изглежда, не си спомня своя кошмар.
Но Джейни не може да го забрави.
Докато дъвчат препечени филийки, Джейни хвърля тайно поглед към гърдите на Кари. Гърдите й са колкото половин ябълка.
Джейни се прибира вкъщи и се просва на леглото с мисълта за странната нощ. Дали това се случва и на други, пита се тя. Но дълбоко в себе си знае отговора.
Джейни е на шестнайсет. Сама си купува дрехите. Често пазарува и храна. Чекът от социалните служби покрива наема, алкохола и почти нищо друго.
Преди две години Джейни започна да работи по няколко часа след училище и през уикендите в старческия дом „Хедър“. Сега, през лятото, ходи там на пълен работен ден.
Администрацията на дома и санитарите харесват Джейни, особено по време на ваканциите, защото тя поема смените на всеки, който се е разболял в последния момент или иска да си вземе почивен ден. На Джейни й трябват пари и те го знаят.
Тя е решена да учи в колеж.
Пет дни в седмицата, а понякога и повече, Джейни облича престилката и хваща автобуса за старческия дом. Тя харесва възрастните хора. Те не спят дълбоко.
Джейни и Кари още са приятелки и живеят врата до врата. Прекарват много време в дома на Джейни, като първо изчакват майка й да се прибере в спалнята си, а после гледат филми и говорят за момчета. Говорят и за други неща. Например защо бащата на Кари е вечно сърдит и защо майка й не харесва никого. Най-вече, предполага Джейни, защото са си кисели по природа. Толкова е просто. Всеки път, когато Кари пита дали Джейни може да преспи у тях, майка й отговаря:
— Ама нали твоите приятелки спаха вкъщи на рождения ти ден.
Кари не си прави труда да й напомня, че оттогава са минали четири години.
Джейни си мисли за Карсън и се пита дали Кари е единствено дете. Но Кари, изглежда, не обича бодливите теми. Може би се страхува, че ще се закачи на тях и ще се спука като балон.
Кари и Мелинда също продължават приятелството си. Родителите на Мелинда са все така богати. Имат скъп и апартаменти във Вегас, на остров Марко във Флорида, във Вейл, Колорадо, и някъде из Гърция.
Мелинда играе тенис. Участва в мажоретния състав. И прекарва повечето от времето си с другите богаташчета. Понякога и с Кари.
Джейни няма нищо против Мелинда. Мелинда все още не понася Джейни, която смята, че знае истинската причина за това и тя няма нищо общо с парите и богатствата.
25 юни 2004
23:15
След като е работила единайсет вечери поред без почивка и кошмарът на господин Рийд за Втората световна война я връхлита в седем от тях, Джейни се стоварва на дивана и се събува. По броя на празните бутилки върху осеяната с кръгли петна масичка заключава, че майка й е вече в стаята си и обратното броене е започнало.