харесва ми да бия хубаво е да. Прави ми удоволствие да виждам как друг вика и да усещам как юмруците ми потъват в месото му и да гледам как по лицето му също се стича червена течност а ръцете ми се потапят в нея и после мога да удрям по стените и да гледам как по тях също остават петна. Харесва ми и се чувствувам щастлив защото сега знам че съм силен и никой няма да ме бие вече защото тогава и аз ще бия бия ще бия така че от хубавите им лица да шурне червена течност и нито татко нито мама нито някой друг ще се осмели да ми каже нещо а ако го направят пак ще ги бия бия бия. Никой няма да ми съчувствува вече защото съм грозен нито ще ми казва горкото момче какво нещастие за родителите му защото ако го кажат ще се ядосам и както съм силен ще ги бия бия а от хубавите им лица ще бликне червена течност и ще станат грозни като моето и няма да се чувствувам толкова тъжен и ще ги бия за да бъдат грозни като мен ще ги бия бия бия
Когато вечерта Луиса разказа за случилото се на мъжа си, той побесня. Е, добре, до този момент не искаха да му повярват, но сега вече нямаха друг изход. Свирепо същество е, истинско чудовище и като порасне, може да стане много опасно, както се бе показало вече към свещеника този следобед. Ще се обади в санаториума и ще ги извика да дойдат и да го вземат; сега вече не могат да откажат. На свещеника ще повярват със сигурност, той ще им обясни, че е свирепо същество и че трябва да бъде затворено.
Качи се в стаята, а Луиса го последва. Беше ядосан и същевременно доволен. „Какво ще правиш?“ „Нищо, само искам да се сбогувам с него. Отивай долу.“ „Не, моля те, не го бий повече. Все пак ти е син, не можеш да забравиш това, не можеш.“ Но той влезе в стаята, затвори вратата и сложи ключа в джоба си. Детето седеше в ъгъла и го гледаше втренчено. Навън беше вече тъмно. Бащата се приближи до него и вдигна ръка.
Уродливото телце се сгуши в ъгъла.
хубаво е да се бие да много е хубаво. Сега зная защо татко ме бие защото е хубаво и на него му харесва както ми харесва и на мен сега. Ето го идва и пак ще ме бие но аз зная че също мога да бия и ми харесва и затова недей татко моля те недей. Той ме бие бие ме о бие ме но червената течност все още не е шурнала от лицето ми и аз се изплъзвам а той ме гони из стаята и отново ме бие и крещи думи които не разбирам и ме бие но аз пак се изплъзвам и заставам зад гърба му а после скачам и така се вкопчвам във врата му че той надава вик но аз се вкопчвам вкопчвам се здраво и тогава започвам да бия а той се опитва да ме хване но не може и сега аз съм този който бие бие бие. Той крещи и аз крещя и двамата крещим а червената течност изведнъж руква от лицето му и това ми харесва и ето защо продължавам да го бия а той се опитва да ме хване с ръце но не успява защото аз съм се вкопчил здраво във врата му и бия бия бия о колко е хубаво о колко съм щастлив. Той се бори но не може да направи нищо и пада на пода и се обръща а аз бия бия бия и моите ръце са пълни с неговата червена течност а той не се движи вече само стене и аз съм много доволен защото бия бия бия а той казва стига вече о сине защо защо и неговите устни са дебели и червени а от устата му блика червена течност и аз потапям ръцете си в тази червена течност и бия бия бия. Сега съм много щастлив защото той не е хубав лицето му е грозно като моето и така бия бия бия и потапям ръцете си в червената течност и удрям по стените и там остават червени следи. А татко е проснат на пода вече не се движи не стене очите му са широко отворени и ме гледат и са хубави а аз съм грозен и затова бия бия бия докато очите му престанат да се виждат вече са целите червени и тогава викам викам много защото съм щастлив и отново намазвам ръцете си намазвам и краката и цялото си тяло с неговата червена течност и бия бия бия о колко съм щастлив татко ти си същият като мене грозен и уродлив и затова не мога вече да се спра и бия бия бия
Луиса се качи. Беше изминало много време, откакто мъжът й влезе в стаята, и тя имаше особено предчувствие. Спомняше си какво й бе казал преди няколко дни: „Ще го убия, някой ден ще го убия.“ Стигна горе. От стаята се чуваше глух шум, някакво монотонно удряне, придружено от тихи викове, сладостни и протяжни, почти като плавна мелодия. Отключи вратата и застина на прага. Ударите престанаха и една малка фигура, изцапана с червено, се обърна към нея, погледна я и щастливо изломоти нещо.
Луиса усети, че кръвта й се смразява във вените. Запуши устата си с ръце, но не можа да сподави острия писък на ужас. Малката червеникава фигура се приближи към нея, влачейки се, като оставяше зад гърба си влажна червена следа. Луиса хлопна силно вратата и завъртя два пъти ключа. Втурна се надолу по стълбите: чувствуваше, че сърцето й ще се пръсне, дори нямаше глас да извика. Влезе в кухнята, сграбчи трескаво телефона и набра отчаяно един номер. От другата страна се обади непознат глас: „Полицията, кажете моля.“ А Луиса едва простена: „Елате, елате бързо, моля ви. Господи, какъв ужас, убил е баща си.“