— А сега?
— Сега не знам. Мисля, че затворено в един колкото ограничен, толкова и омразен свят, то постепенно си е изградило някакъв нов вътрешен свят, който да го оправдае и да го извиси от другия, външния, отхвърлящия го свят. Ако не можем да проникнем в този свят, няма да достигнем никога до него.
хората идват гледат през процепа и си отиват а аз оставам сам сам в тази стая която не ми харесва и затова викам но никой не ме чува викам и прозрачната течност блика от очите ми и се лее по пода а аз изпитвам желание да удрям и удрям удрям удрям но това е безполезно защото стените са меки и не отекват а тогава започвам да удрям себе си докато от лицето ми рукне червена течност и мажа ръцете си с нея и удрям по стените но следите едва личат и тогава влизат няколко души връзват ме и е безсмислено да викам. От време на време в стаята се отваря една малка вратичка и оттам ми подават храна но аз не ям защото не се чувствувам щастлив бих искал да видя мама и татко а също и господина с черното тяло и да им кажа че вече няма да ги бия че няма да бия никого нищо че са по-хубави от мене но бих искал да ме целуват както ме целуна мама онзи ден когато откраднах огледалото преди да разбере че съм го откраднал и повярва че съм добър защото не бях избягал. Но сега ме държат затворен тук и аз съм тъжен и викам викам викам а моите викове не помагат защото никой не идва и затова ще избягам да не искам да стоя повече тук да виждам хората които ме гледат през решетката и ръцете които ми подават храната през малката вратичка и да слушам шушукането на някой си там и да бъда винаги сам освен когато идват онези хора и ме връзват и
— Какво можем да направим за него, докторе?
— Не знам. Не вярвам, че може да му се помогне по някакъв начин. Разбира се, опитваме, но…
— Защо?
— Не знам. Честно казано, не знам.
днес дойдоха и ме изведоха от стаята влязоха двама души и аз подскочих от радост като ги видях но те ме сграбчиха и ме вързаха както друг път и ме изведоха навън аз не искам да ме връзват и затова се борих но това не помогна те ме бяха хванали здраво и ме заведоха в една стая, където имаше много други мъже и жени и ме вързаха на една твърда и студена маса и започнаха да ме тормозят. Аз казах че не искам да ме тормозят но не мога да говоря и те не ме разбират и затова виках виках но на тях им беше все едно запушиха ми устата и ме накараха да млъкна ах как ги мразя мразя ги мразя ги и ще ги бия да ще ги бия всички макар че не искам да бия повече но ще го направя и така ще разберат че не могат да правят с мене каквото поискат мразят ме сега знам че ме мразят защото не съм като тях и затова ме тормозят за да разберат защо съм различен. Всички мъже и жени са красиви само аз не съм красив и бих искал да ги бия така че лицата им да престанат да бъдат красиви и да станат грозни като моето и като това на татко защо не дойдеш при мене татко и не ме измъкнеш оттук ти ме биеше но не даваше никой да ме тормози нито да ме гледа както правят сега и онзи човек с черното тяло ме обичаше макар че аз съм различен от него сега разбирам че той искаше да ми помогне но тези не искат да ми помогнат извеждат ме от меката стая и ме водят в друга стая и ме тормозят а после пак ме връщат в стаята и ме тормозят а после отново ме водят в меката стая и ме оставят там и пак идват да ме вземат и отново ме тормозят аз викам викам много но те ме карат да мълча о как бих искал да ги бия всички защото са красиви а аз не съм и затова ги мразя и бих ги набил за да видят че аз също съм силен и така може би няма да ме тормозят повече и
— Вече не можем да направим нищо за него. Прекалено късно е.
— И тъй, какъв изход имаме?
— Да го оставим както досега. Да му позволим да си остане затворен в своя особен свят; нека продължава да живее в него.
— Докога?
— До края… Докато умре.
— Казвате го, сякаш е неизлечимо луд.
— В известен смисъл е така, не мисля, че е точно луд, но че е неизлечим, да. Боже, защо няма на света местенце за хора като него?
ще избягам. Да ще избягам ще избягам ще избягам. Обмислих го добре и знам че това е единственото което мога да направя защото се чувствувам тъжен и нещастен в тази стая а тя е като стаята вкъщи но без прозорец и не мога да гледам градината нито красивите хора които минават по улицата и мама и татко не са тук нито човекът с черното тяло и хората които идват при мене не ми харесват въпреки че сега не ме тормозят но не ми позволяват да излизам и макар че викам не ме чуват или се правят че не ме чуват дори вече не се занимават с мене само ме мият и ми дават ядене но аз не искам да ме мият нито да ям искам да видя красивите хора които минават от другата страна на градината а не тези очи които ме гледат през процепа. Открих че мога да изхвърлям течност от устата си и когато ме гледат през процепа го правя но ми казаха не плюй грозно е и така разбрах че това е плюене и когато ме гледат плюя и се чувствувам щастлив защото не искам да ме гледат. Ще избягам да ще избягам и ще отида навън и ще потърся други като мене и ще създадем свят само за нас защото вече не искам да съм с красивите хора и ги мразя а те също ме мразят: Ще избягам да ще избягам ще избягам, ще избягам