— Господи, по-добре човек изобщо да не живее, отколкото да се гледа такъв.
— Сега е още дете. А какво ще стане след време, като порасне, като стане мъж и си даде изцяло сметка за уродливостта си?
— Никога няма да бъде мъж. Докторът казва, че умът му никога няма да се развие достатъчно, да стане като на възрастен.
— В какво ще се превърне тогава?
— Не знам, той употреби една дума… Странно, мисля, че така каза.
— И ще прекара останалата част от живота си в тази тапицирана стая.
— Изглежда, че да. Къде другаде може да отиде?
— Горкият. По-добре да умре, отколкото да живее така.
от време на време идват и ме слагат да легна а после ме вдигат и ми казват кога трябва да ям и кога трябва да спя и кога трябва да правя едно или друго. Вечер донасят едно легло и ме връзват за него а сутрин го вземат и аз трябва да седя на пода а това не ми харесва. Донесоха ми няколко книги с картинки като ония които ми показваше човекът с черното тяло но аз не ги харесвам и ги късам а те ми казват че не трябва да правя така и ми носят други книги а аз късам и тях и тогава ме бият но не като татко а ме удрят на други места съвсем леко но ме боли повече отколкото като ме биеше татко и макар от тялото ми да не блика червена течност от очите ми бликат прозрачни капки а аз не искам да ме удрят така и затова се опитвам също да ги ударя но те винаги са двама и ме хващат от двете страни аз не мога да направя нищо и ме връзват и ми казват ти си малко чудовище и пак ме бият както си знаят и си отиват смеейки се а аз викам викам много не съм чудовище вие сте чудовища и затова ви мразя толкова ах как ви мразя. Понякога при мене идва един стар човек с някакви стъкла на очите и ме гледа и ми казва нещастни синко но поклаща глава и си отива и не оправя нищо не ми казва дори защо ме държат затворен тук и не мога да видя мама и татко понякога ми носят едни неща и искат да ги подредя някакви квадратчета които трябва да бъдат поставени едни до други и разни такива фигурки и ми показват как трябва да стане това за да го повторя но на мене не ми харесва и ги хвърлям на всички страни а те ми казват че ако не направя каквото искат никога няма да науча нищо но аз не искам да науча нищо само искам да изляза оттук и да видя градината и хубавите хора ще се измъкна да ще избягам много далеко за да потърся другите като мене и няма да ме намерят вече и ще бъда щастлив с моите ще избягам много далеко да много много много далеко
— Разбирам какво изпитвате към сина си, госпожо, той уби съпруга ви, но помислете, че не е съзнавал какво върши. Не е негова вината.
— Чия е тогава?
— На всички може би. На целия този свят от предварително установени правила, в които няма място за странните същества като него. Не бива да го обвинявате за стореното, госпожо. Той е много по-нещастен от всички нас.
— Не го обвинявам, докторе. И макар че правя усилия, не мога да го мразя. Въпреки всичко не мога да забравя, че е мой син.
— Искате ли да го видите?
— Да.
днес ме наблюдаваха през процепа а аз не плюх видях онези очи и познах мама. Мама дойде да ме види и съм щастлив но не влезе в стаята сякаш не искаше да видя може би ми е сърдита защото бих татко но той беше красив а аз исках макар и само за миг да стане грозен като мене и затова го направих. Или може би не й позволиха да влезе защото не ме обичат и искат да страдам много затова ги мразя мразя ги много много когато ми се удаде случай да избягам ще отида далеч с моите и ще създадем нов свят в който всички ще бъдем щастливи далече от хубавите хора и няма да им позволим да идват при нас макар че мама ще може да тя може да идва въпреки че е хубава защото ме обича и веднъж ме целуна и татко ще може да идва също защото той вече не е хубав а е грозен като мене. Ще избягам когато мога да ще избягам много далеко с моите и няма да ме намерят никога вече ще избягам ще избягам ще избягам