Любопитно е, че от всички хроники последната, озаглавена от неизвестния си разказвач „Притча“ — друг архаизъм, който означава излагането на измислени факти, разказвани за удоволствие, и който понякога съдържал или прикривал истината с възпитателна цел, е хрониката, която ни се струва най-достоверна.
Може би някога в бъдещето ще узнаем нещо повече за онези древни, почти праисторически времена. Междувременно трябва да се примирим с оскъдните данни и да се помъчим да разберем как са живели и с какви трудности са се сблъсквали далечните ни прадеди. Надяваме се, че тези щрихи ще помогнат на читателите ни да добият представа за оня варварски свят, изтерзан от страшните си проблеми и лишен от спокойствието, на което ще се радва нашата раса от момента, в който планетата ни достигне своя пълен разцвет.
В Града на блестящия бряг, при 287-то завъртане на планетата Земя около оста й и 7518-та й обиколка около нейното Слънце.
Смог
Онази нощ спа зле. Предния следобед бе „дишал“ малко и въпреки че в Центъра за бърза помощ му казаха, че нито един от жизненоважните органи не е засегнат, тревогата не можеше да се изличи с обикновени успокоителни думи. През цялата нощ чувствуваше, че дробовете му парят, а трахеята му сякаш бе обгорено месо и всяка глътка стерилизиран въздух от спалнята достигаше до гърлото му като полъх на самум. Така че на сутринта не изпитваше ни най-малко желание да отиде в учреждението. Хрумна му да се обади по видеофона и да предупреди, че не се чувствува добре, но си спомни, че точно този ден бе срещата му с Харпър от Антипол. Това го накара да промени намерението си. Стана, поразтъпка се, погледна внушителната сива маса на климатичната инсталация и се заслуша в ободряващото й бръмчене. Настроението му леко се повиши. Но при мисълта, че климатичните инсталации понякога се развалят, изтръпна от ужас.
Взе набързо един душ, изгълта чаша нескафе с мляко, постави документите си в малката чантичка (предназначена за тази цел), облече си сакото, целуна бегло за довиждане жена си, която продължаваше да спи, и се отправи към изхода. Спря за няколко секунди на прага и както обикновено хвърли машинално поглед към уреда за контролиране на външното замърсяване, който показваше трета степен. Избра си за всеки случай маска пета степен. Беше разбрал, че прекалено чистият въздух също е вреден, но този път се нуждаеше от нещо силно, за да се освежи.
Навлезе в мъглата.
Асансьорът, който слизаше право в гаража, беше повреден от два дни, тъй че се налагаше да обиколи сградата отвън. Напред, в далечината, приглушено тътнеше невидимият град, прострял се зад хълма. Влезе в гаража и веднага се вмъкна в колата. Помисли си, че щом пристигне в службата, ще се обади на „Асансьорни повреди“ и добре ще ги подреди. Включи с треперещи ръце пречиствателната система и изчака петте задължителни секунди, докато тя изсмуче въздуха от купето на автомобила, а след това го освежи и филтрира. После си свали маската.
Движението към центъра не беше много натоварено и той изгуби само час и четиридесет и пет минути, за да измине осемнадесетте километра, които го разделяха от учреждението. Беше се оставил да го води радарът и слушаше новините по радиото. Говорителят коментираше множеството смъртни случаи в Лос Анджелос предния ден, причинени от разместване на атмосферните пластове над града и пълното безветрие. Само за няколко часа хиляди климатични инсталации се оказали със запушени филтри и ненадейно престанали да работят. Обявиха извънредно положение в цялата зона и съобщиха задължителните мерки за употребата на маски от десета до дванадесета степен дори и по домовете. Но оставаше проблемът за „липсата на живот“ при тези степени на замърсяване, защото Лос Анджелос винаги е бил смятан за чист град.
Смени ядосано станцията. Някакъв дрезгав глас пееше страстно меланхолична песен, която напомняше за зелените пасища на юг. Намести се удобно на седалката и се заслуша в музиката.
— Господин Симон — каза един глас.
— Аа? — мислите му излетяха като дим. — Кой се намесва в моята честота?
— Казвам се Хътчинс, господин Симон, от „Хътчинс енд Хътчинс“, агенти на Анонимното дружество за недвижими имоти от незамърсени земи. Хвърлихме жребий и имам удоволствието да ви съобщя, че вашата честота бе ощастливена. Имате благоприятната възможност за покупка на земя по ваш вкус и искаме да ви обясним лично. Ще съм ви благодарен ако ми посочите подходящ час, за да ви посетя…