Изведнъж някой извика: „Ето го“, и ловът започна.
зная че са те видях ги те са същите които ме затвориха в меката стая и ме тормозеха и не ми даваха да излизам. Гонят ме защото ме мразят и искат да страдам и да ме държат винаги затворен там без да мога да видя хубавите неща по света но аз няма да се оставя няма да се оставя да ме хванат ще избягам да ще избягам и ще отида с моите а ако се опитат да ме спрат ще ги бия ще ги бия както бих татко а после и мъжа и ще намажа ръцете си с тяхната червена течност и лицето си и цялото си тяло и пак ще избягам защото те са красиви а аз не съм и затова ме мразят. Тичат и ме гонят но аз също тичам и се промъквам между дърветата но те бягат по-бързо от мен и викат нещо а после вдигат шум който никога досега не съм чувал бум бум бум и нещо свисти край мене а те пак викат и аз тичам но те тичат по-бързо и ще ме хванат а аз не искам да ме хванат ще ги бия много докато ме пуснат да си вървя но те ме гонят и продължават да правят бум бум бум а някакви неща които не виждам свистят край мене и току-що усетих че нещо ме парна в гърба и ме боли но аз тичам тичам тичам и нещо блика от тялото ми това е червената течност усещам топлината й да се разлива по гърба ми но не разбирам защо стана така никой не ме е ударил още но те ме гонят и правят бум бум бум а аз пак усещам нещо което ме изгаря о не искам да ме хванат искам да избягам да отида с моите оставете ме да отида моля ви не правете повече бум бум бум аз искам само да отида с тези като мене оставете ме моля ви оставете ме да отида оставете ме оставете ме
— Улучих го, пуснах му един в гърба!
— Хайде, хайде, да продължаваме да стреляме! Не можем да го оставим да избяга.
— Не, почакайте, не го убивайте! Човешко същество е, не знае какво върши! Кълна ви се, човешко същество е!
не знам какво ми става усещам болка остра болка както преди когато татко се ядосваше много и ме удряше силно много силно и чувствувам че силите напускат тялото ми и целият съм облян в червена течност и това е собствената ми червена течност която ме облива без някой да ме е удрял. Хората ме гонят продължават да правят бум бум бум и усещам нещо което ме изгаря отвътре още по-силно и много ме боли и не мога да тичам както преди и не разбирам защо още не са ме стигнали не е възможно да са ме ранили а не мога да тичам и те са все по-близо до мене а аз падам на земята и те ме наобикалят. Виждам няколко мъже които не съм виждал никога преди с особени сини тела с шапки на главите и с нещо черно в ръка което изпуска малко дим през една дупчица и ме гледат а аз не искам да ме хванат защото пак ще ме бият и ще ме върнат в меката стая и затова отново се опитвам да избягам но не мога не мога да се помръдна и си мисля че ще ги бия ще ги бия много, за да не ме хванат пак но силите ме напускат и те се надвесват над мене и някой казва ужасно е и виждам мъжете които ме извеждаха от стаята и онзи който ме тормозеше и когото наричаха доктор. Мамо татко къде сте не зная какво ми става искам да отида с моите далече от света на мъжете и жените които ме мразят защото съм грозен а те са красиви и виждам този който ме тормозеше да се навежда над мене и да казва бедно тъжно и нещастно чудовище но не разбирам защо и искам да му кажа че не съм чудовище само съм грозен и затова ме мразите но не мога да говоря не мога да говоря НЕ МОГА ДА ГОВОРЯ. Те ме мразят да и затова не искат да отида с моите искат да ме затворят отново в меката стая и да ме гледат как страдам а аз си мисля че не съм им направил нищо за да ме мразят и нямам вина че съм грозен но те ме гледат по особен начин сякаш наистина съм виновен и искам да избягам но не мога а от тялото ми блика червена течност и усещам болка ах каква болка каква ужасна болка. После един от униформените взема своя черен предмет и казва нещо и се надвесва над мене а всички останали са много сериозни и тъжни и струва ми се даже ужасени а може би и малко разкаяни за това което направиха но не разбирам защо. Мъжът с черния предмет го опира в главата ми и всички потреперват но аз пак не разбирам защо аз не разбирам защо не ме обичате макар че съм грозен не съм ви направил нищо само искам да бъда щастлив и да избягам от онази мека стая и от хората които ме мразят и да отида с моите с тези които са като мене но не мога ах каква болка каква силна болка каква ужасна ужасна болка
— Няма смисъл да го караме да страда повече. — каза полицаят. Опря дулото на пистолета си в огромната уродлива глава и стреля.