Програмата
Петнадесет дни преди излъчването на Програмата в целия град се появиха афиши: по стените за реклами и екраните на киносалоните, във всички видеовестници и по самата телевизия. Показваха лице на мъж на неопределена възраст, с грубо изсечени черти и суров поглед изпод присвитите клепачи. Беше направо антипатично, но точно това се и целеше: винаги да изглежда антипатично, иначе Програмата нямаше да се осъществи. Под лицето се даваха данни за притежателя му: Жерар Шоуб, след обира на банков клон, осъден на доживотен затвор за тероризъм на трети март хиляда деветстотин деветдесет и девета година. Щеше да излезе от затвора на четиринадесети този месец, за да участвува в Програмата.
По-надолу с големи букви бе написано: ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВАШАТА ЖЕРТВА.
Мендоса спря пред афиша, който се повтаряше повече от двадесет пъти по цялата дължина на стената и закриваше залепените отпреди реклами. Разглежда го дълго, като се мъчеше да запомни чертите и всички отличителни белези на лицето, което започваше да мрази. Когато продължи пътя си, знаеше, че зърне ли го за миг, ще го познае. Щом влезе вкъщи, се насочи към стенния шкаф. Извади пушката, кутията с патрони и инструментите за чистене, сложи ги на масата и седна.
— Ще участвуваш ли? — попита жена му.
Той изръмжа нещо утвърдително. Винаги го бяха отвращавали многото глупави въпроси, които може да зададе една жена, в този случай собствената му съпруга. Всъщност тя не го интересуваше толкова. Разбира се, че ще участвува. Вече две години вземаше участие във всички Програми, без да пропусне нито месец. На два пъти успя да спечели и други пет пъти се нареди сред финалистите. Ако някой победеше в Програмата три пъти, освен наградите и обичайните медали получаваше специална премия: шестмесечна почивка на Хавайските острови, на разноски на Програмата.
Този път Програмата се провеждаше в неговия град. Нямаше да изпусне възможността да спечели третата си победа.
На телевизионния екран, който заемаше една от стените на гостната, се появи лицето на Беглеца (засега само избран за такъв), заснето под различен ъгъл, докато натрапващият се глас на говорителката даваше сведения за Програмата.
Мендоса взе пушката и почна старателно да я чисти.
— Разбира се, можете да се откажете — каза директорът на затвора.
Жерар Шоуб се усмихна леко. Знаеше, че това е обикновена формалност. Преди поредната нова Програма килиите на всички затвори бяха пълни: избираха Жоао, Стоун или Бевер, бедничкият, колкото си беше глупав, нямаше друг изход. Наистина имаше право да отхвърли или да приеме доброволното си участие в Програмата, но изберяха ли го, всичко останало губеше смисъл. Единствената разлика беше, че ако се съгласеше доброволно, самата полиция се нагърбваше да го заведе на непознато за Ловците място, а ако не приемеше, го отвеждаха до сградата за контрол на Програмата в града-домакин, отваряха вратата и го пускаха да излезе. А до вратата на сградата винаги се навъртаха Ловци, които се надяваха, че този път Беглеца не е приел условията.
— Разбира се, че няма да се откажа — усмихна се той и със сигурна ръка подписа документа. — Няма да ви направя това удоволствие. Ще се спася.
Кметът вдигна рамене.
— Добре, така казват всички — промърмори той. Тези думи не се харесаха на Шоуб. Вярно бе, а и за никого не бе тайна, че за петте години, през които се излъчваше Програмата (т.е. в повече от шестдесет Програми) само четирима Бегълци бяха успели да се спасят. Шоуб лично познаваше един от тях, който бе поддържал интереса към Програмата цели три дни и накрая успя да избяга. Както беше посочено в договора за участие, той бе освободен веднага, унищожиха съдебното му досие и получи сто хиляди кредита от продуцентите на Програмата като възнаграждение „За силното вълнение и интерес, с които оживи предаването, както и за ловкостта, с която се измъкна от Преследвачите си.“ Но скоро след това бе хванат в някаква сделка с наркотици (говореше се, че е било капан) и отново бе тикнат в затвора. Когато участвува в Програмата за втори път, макар че бе написал книга, за да сподели опита си, и тя бе станала настолна за всеки участник, нямаше късмет: не издържа и четири часа.
— Ще ви бъде трудничко с мене — каза Шоуб. — Не забравяйте, аз не съм обикновен престъпник. Аз съм градски бандит. Движа се свободно из града: моя територия е. Няма да ме хванете лесно.
Кметът натисна звънеца до бюрото си, за да извика охраната.
— Дано да излезете прав. — изрече с убедителен тон — Наистина последните Програми бяха много слаби — жертвите издържаха съвсем малко. Нуждаем се от човек, който няма да се остави да го пипнат веднага, за да се повиши интересът. Ако успеете, дори и само за един ден…