В действителност механизмът на Програмата бе съвсем опростен. Във всяка Програма чрез жребий се избираше Беглец от държавните затвори на страната, в която щеше да се проведе ловът. Между представилите кандидатурата си градове винаги се избираше такъв с повече от един милион жители. По време на Програмата градът се изолираше напълно. Беглецът се пускаше на място, неизвестно за преследвачите му…
И ловът започваше. Всеки можеше да се запише в Програмата като Ловец. Имаше право да си избере оръжие (пистолет, пушка, нож…), което да използува срещу Беглеца. Не съществуваха етични норми, само общи правила за поддържане на жив интерес.
Обикновено Ловецът, който успееше да хване Беглеца, печелеше наградата от сто хиляди кредита в брой и бронзовия медал. Ако Беглеца съумееше да се изплъзне, което се случваше рядко, или казано другояче, ако успееше да стигне до малкото „отворени“ изходи на града, без да го хванат, печелеше предвидената награда, едновременно с пълна свобода и автоматично унищожаване на съдебното му досие. Това бе стимул, по-скоро символичен, отколкото действителен, с единствената цел да държи в напрежение Беглеца.
Цялата Програма се предаваше директно и главно затова предизвикваше толкова вълнения. На стратегическите места цяло ято от хеликоптери, патрули и часови, снабдени с портативни телевизионни камери, проследяваха пътя на Беглеца, предавайки всички сцени от Лова на централната контролна кула, откъдето с умел монтаж се включваха най-интересните моменти и се препращаха към зрителите. Сцените се препредаваха в цял свят по сто и седемте телевизионни канала. Местният предавател ги разпространяваше и в самия град, където се осъществяваше Програмата, а възможността да се следи всеки момент от нейното развитие бе основната й привлекателност.
Сумата за участие в Програмата бе сто кредита на човек и обикновено се записваха от двеста до триста хиляди ловци, според броя на жителите на избрания град. Рекордът за участие бе поставен в Париж, където ловът се състоя в самия Латински квартал, с петстотин и осемдесет хиляди участници, после се нареждаха Ню Йорк с четиристотин и деветдесет хиляди, и Лондон — четиристотин и седемдесет хиляди. След тях идваха Токио и Буенос Айрес, с около четиристотин хиляди и цяла плеяда от столици между триста и четиристотин хиляди. Но напоследък продуцентите на Програмата решиха да намалят малко броя на Ловците — многочисленият състав от участници вредеше на увлекателността на Програмата, защото колкото и голям да бе градът, ловът неизбежно свършваше почти веднага.
Абсолютният рекорд за продължителност на Програмата принадлежеше на Сидней — три дни и половина непрекъснат и вълнуващ лов… завършил със спасението на Беглеца. Но обикновено Програмата никога не надхвърляше един ден. Всеки телевизионен канал, който искаше да препредава лова, трябваше да заплати големи суми (пропорционални на приблизителния брой участници), а бе изчислено, че продуцентите получават осемнадесет милиарда кредита на месец за правото на препредаване и други двадесет и три милиарда от рекламата. Наистина разходите по организацията, подготовката и реализацията бяха също много високи, но въпреки всичко сделката си я биваше.
Освен това за всички зрители тя беше не само още една телевизионна програма, а Програмата, с главно П, най-гледаната и най-обсъжданата програма, класирана (винаги на първо място в ранглистата на предпочитанията на зрителите.
Мендоса прегледа внимателно пушката си, преди да излезе на улицата. Беше настроен оптимистично. Не участвуваше в нито една групировка, нямаше „явки“, винаги предпочиташе да действува сам. Вече беше получил бронзов и сребърен медал, а сега искаше да вземе златния и специалната награда за победителя от третата поредна Програма. Имаше късмет, защото този път Програмата се провеждаше в родния му град, което му даваше голямо предимство — познаваше всяка педя тук и никой не можеше да го изпревари. Освен това притежаваше опит от непрекъснатото си участие в повече от двадесет Програми. Не, не можеше да се провали.
Влезе в един бар. По време на Програмата баровете бяха места за срещи, за контрол и проследяване. Всички бармани инсталирваха телевизионни приемници на подходящо място и ги включваха на препредаващия канал. Ловците влизаха, за да се осведомят как и при какви обстоятелства се развива ловът, и плащаха минимална консумация дори и ако не си поръчваха нищо. Към края на деня печалбите на тези заведения бяха огромни.