— Не се безпокойте — рече. — Ще направя и невъзможното, за да не ви разочаровам.
На телевизионния екран от птичи поглед се виждаше черен автомобил, който се движеше бавно по пустите улици. Представи си как Ловците проследяват внимателно колата, търсят по картите, опитват се да разпознаят улиците, по които минава. Колко ли от тях щяха да отгатнат точния маршрут? Е, добре, това не го засягаше.
В началото предимството бе на негова страна: Швайцер го каза недвусмислено. Съществуваше факторът изненада, който бе от значение. По време на Програмата се разрешаваше всичко, ловът беше безпощаден както за Ловците, така и за Беглеца. Ако последният изненадаше някого от преследвачите и го извадеше от строя или даже го убиеше, имаше право да му отнеме оръжието, да смени дрехите си с неговите и да се помъчи да заблуди останалите. Дори можеше да стреля срещу тях и успееше ли да избяга, нямаше да му се търси сметка за убитите. Разбира се, срещу него винаги беше телевизията, която снимаше или се стараеше да заснеме всичките му действия с хилядите камери, скрити на най-невероятни места. Един от най-вълнуващите моменти на Програмата бе, че никога не се знаеше какво ще се случи. Понякога краят на лова се превръщаше в истинска касапница с многобройни жертви.
Колата спря.
— Е, приятелю. Пристигнахме. Отсега нататък ще трябва да се оправяте сам.
Слезе. Огледа се. Улицата беше тясна и наистина трудна за откриване. Знаеше, че наоколо е безлюдно и няма Ловци — организаторите на Програмата полагаха специални грижи, за да удължат максимално предаването. Вероятно тук бяха скрити доста телевизионни камери.
Добро начало.
— Наслука, приятелю — каза полицаят и влезе в колата. — Надявам се, че ще издържите поне до вечерта.
Благодари за думите с гримаса и ругатни. Автомобилът потегли и все така бавно се отдалечи.
Грееше слънце, но подухна ветрец. Всички врати бяха заключени — обитателите на повечето къщи вземаха тази предпазна мярка по време на Програмата. Но дори и да не ги затваряха, бе лудост да се опита да се вмъкне през някоя от тях: организаторите на Програмата не желаеха да се прекъсва предаването, затова следяха най-вече възможностите Беглеца да се скрие и ги предвиждаха, разкривайки неговите намерения с камерите, и така тласкаха Ловците към нещо, което можеше да се превърне в капан. Налагаше се да бяга, да се движи непрекъснато, да не се задържа повече от две минути на едно място.
Трябваше да се отправи към някой от изходите.
Телевизионната камера, скрита зад прозореца на отсрещната сграда, даде в едър план лицето на Шоуб. Зад него, разлято, но все пак четливо, се виждаше табела с името на улицата. Първата следа. Хиляди Ловци се впуснаха по нея.
Шоуб видя леко отражение пред себе си. Не знаеше, че е от обектив на телевизионна камера, но се стресна. Разбра, че от дълго време стои неподвижен. Трябваше да действува.
Затича се.
Сякаш нервен шок разтърси двестата хиляди Ловци, вторачени в телевизионните приемници: Беглецът се намираше в старата част на града! Ръцете разгръщаха трескаво картите, търсейки улицата. Сега на екрана от птичи поглед можеше да се види фигурата на бягащ човек. Говорителят викаше с треперещ глас:
— Четири… Три… Две… Едно… Сега! Програмата започва!
Двеста хиляди мъже се втурнаха по улиците. Повечето носеха пистолети, тридесет процента — автоматични пушки, някои — двуцевки и други оръжия. Деветдесет и осем процента от всичките бяха загубили вече шансовете си за участие в Програмата, тъй като беше забранено да се ползува каквото и да е превозно средство, а те се намираха твърде далече. Само онези, които бяха по-близо до мястото, където се намираше Беглеца, имаха шансове за успех. Освен ако той съумееше да разкъса обръча и да се придвижи, което се случваше твърде често в първия етап на Програмата.
Изведнъж Шоуб спря.
Беше стигнал до едно кръстовище. От две минути бягаше, завиваше непрекъснато наляво и надясно, търсеше тесни улички, обикаляше и отново се връщаше по същите места, като се опитваше да заблуди вероятните си преследвачи. „Главното е — казваше Швайцер в книгата си — да разкъсаш първия обръч и да избегнеш опита им да те засекат.“ Добре беше да се отдалечаваш, описвайки многократно буквата S.
Но накрая винаги откриваха местонахождението на Беглеца.
Спря на кръстовището. Отляво, там, в дъното, бягаше човек. Приближаваше се към него с оръжие в ръка. После бързо се втурна назад — не го беше забелязал. Но Шоуб не можеше да пресече улицата, а ако се върнеше по обратния път, щеше да се сблъска с другите преследвачи. Те несъмнено бяха вече на мястото, където го остави колата и което бяха показали по телевизията, и сега сигурно обикаляха на хайки наблизо.