Хвърли поглед назад: никой. Човекът, който тичаше по улицата вляво, скоро щеше да стигне до кръстовището. Помисли за миг: бе рисковано, но изпълнимо. „Не трябва да се забравя никога факторът изненада“ — наблягаше Швайцер многократно. „Винаги, при условие, че наоколо няма скрита камера да ме шпионира“ — реши Шоуб.
Зае удобна позиция зад самия ъгъл, а сърцето му биеше до пръсване. Чуваше бързите стъпки, които приближаваха. Не, другият не го беше видял, просто тичаше, воден от интуицията си — знаеше, че Беглеца трябва да е някъде тук, и се надяваше на късмета си. Колко ли други Ловци щяха да действуват така в това тясно пространство?
Стъпките отекваха съвсем близо. Приготви се. Човекът внезапно изскочи иззад ъгъла, тичайки. Носеше в ръка ловна пушка и лицето му гореше от възбуда. Отмина, без да го види. Нямаше и да го забележи, ако Шоуб не бе застанал насред улицата, зад гърба му и не бе извикал:
— Хей, ти, тук съм!
Другият се закова на място и се обърна. За момент изглеждаше невероятно объркан. Шоуб разчиташе на това. С един скок се озова до него. Замахна само веднъж и го уцели със саблен удар право в адамовата ябълка. Бе вложил цялата си ярост. Мъжът изхърка, очите му се изцъклиха и той се строполи бавно и някак уморено на земята.
Шоуб не губеше време. Огледа се бързо: наоколо нямаше никой. Довлече безчувственото тяло до близката стена. Отново се огледа: все още нямаше никой. Започна да го разсъблича. Смяната на дрехите щеше да му помогне. Свали си панталоните и сакото и започна да облича костюма на жертвата. Спомни си за Програмата, в която група Ловци изненадваха Беглеца, докато извършваше същата операция: помъчи се да избяга със свлечени до глезените панталони, но се захлупи по очи след три крачки. Шоуб почувствува прилив на огромна енергия. Онази Програма се смяташе за най-забавна в историята, въпреки че беше най-кратката от всички програми. Не желаеше да се повтори.
Облече се. Не можеше да се види, но беше сигурен, че смяната на дрехите му дава предимство. Взе пушката и патрондаша. После понечи да се втурне напред, но се спря. Погледна мъжа, проснат на земята, по долни гащи и риза, в безсъзнание… или мъртъв. На лицето му бе застинала лека, глуповата усмивка, а струйка кръв се процеждаше от десния ъгъл на устата му. Пълен глупак! Без съмнение се бе опиянил от възбуждащия лов. Шоуб изпита неочаквана омраза към него. В пристъп на ярост се прицели с пушката в лицето му и стреля от упор. Сачменият сноп изтри завинаги усмивката.
В същия момент чу шум над главата си. Погледна изплашено нагоре. Изпсува високо: хеликоптер на телевизията пикираше над него и сигурно снимаше. Видя оператора, който майсторски боравеше с камерата, приведен встрани, надвесен до кръста от прозореца. Сигурно отдавна висеше там горе, запечатвайки на лента всички действия на Беглеца, и сега беше слязъл по-ниско, за да сложи край на сцената. Всички щяха да видят новия му костюм, всички щяха да го познаят. Обзе го страхотен гняв. Хеликоптерът продължаваше да се спуска бавно, сега можеше да различи лицето на пилота зад лостовете за управление и оператора, приведен над камерата. Вдигна пушката и изпразни втората цев в машината, без да се прицелва. Сачмите изчаткаха в бронирания метал, сякаш бяха изплюти. Машината остана неподвижно във въздуха няколко секунди, а след това пикира стремително, като се спусна, докъдето й даваха възможност ниските сгради от двете страни на улицата. За няколко мига Шоуб изпита ужасяващото чувство, че се опитват да го смажат с огромната маса, и лицето му се изкриви от страх. Не му дойде наум, че хеликоптерът не може да се приземи в такава тясна улица, но се досети, че телевизионните оператори нямат право да участвуват в Лова, и се успокои.
Машината се задържа няколко секунди над главата му, снимайки го в едър план, а после се издигна бързо, следвана от проклятията на Шоуб. Той отвори магазина на пушката, извади двете празни гилзи и сложи два нови патрона. Огледа се и пак побягна.
Операторът от хеликоптера затвори камерата и се усмихна на пилота. Беше се наслаждавал през визьора на изкривеното от страх лице на Беглеца, когато онзи мислеше, че ще го смажат, и побърза да го заснеме в едър план, кадър, който със сигурност щеше да влезе в антологията на Програмата. Може би щеше да му донесе и наградата „Пулицър“ за най-сполучлива снимка. Хеликоптерът зави надясно, за да продължи да филмира Лова. Нямаше да изпуснат тази възможност.