Хърбърт Хилдегард, наричан обикновено Х. Х., бе станал най-търсеният телевизионен режисьор и продуцент, след като създаде и оформи Програмата. Не беше лесно наистина както поради техническите трудности, така и заради етичните и морални съображения, които бяха изложили някои консервативно настроени личности още в началото. Но всичко се уреди с голяма доза дипломация, ловкост и убедителност. И с пари, разбира се: баснословните печалби, които започна да носи Програмата, заглушиха гласовете на недоволство и най-върлите противници се превърнаха в привърженици, когато зрителите надхвърлиха един милиард. В началото спореха много за първите пробни предавания. Някои социолози публично се опълчиха срещу Хилдегард, като негодуваха против подстрекателството към насилие, законната свобода за убийство и изказваха и други подобни мнения. Той им противопостави бързо други социолози (негови приятели, естествено, а и им заплати добре), които говореха точно обратното: за премахване на инстинкта за насилие, на убийствата, жертвите и законните престъпления на правосъдието и накрая стигаха до извода, че Програмата е полезна за масите, защото освобождава психиката им от агресивността, садизма и стремежа към насилие, присъщи на човека.
Естествено, избухнаха ожесточени спорове, но накрая победи Хилдегард, отчасти благодарение на решителната подкрепа на мнозинството от младежта… Но това, което продължаваше да изненадва, бе, че миролюбивата младеж видя в Програмата (или я принудиха да види, няма значение) отдушник на кръвожадните инстинкти, присъщи на човека, както и средство за премахване на войните, защото, отстранеше ли се веднъж патогенната необходимост от тяхното възникване, споровете можеха да се разрешават на кръглата маса, което, въпреки прогнозите на някои далновидни политици, започна да се случва все по-често.
Сега Х. Х. беше всепризнат крал на световната телевизия, човекът, който създаваше и направляваше по свой начин вкусовете на публиката. И макар като продуцент да контролираше месечно повече от двеста телевизионни програми, които се осъществяваха от други режисьори — негови ученици, изпълняващи буквално указанията и теорията му, той не разрешаваше на никого другиго да прави Програмата — тя беше негова, само негова и Х. Х. щеше да я изготвя докрай. Питаха ли го (а то бе доста често) за тайната на неговите успехи, казваше със загадъчна усмивка, че знае много добре какво иска публиката и затова съставя Програмата лично, тъй като тя е тайна, която не мисли да разкрива пред никого и над която има абсолютно монополно право.
Седнал пред контролния пункт за управление, инсталиран на специалния му реактор, пред стоте екрана на мониторите и трите за повторна селекция, Х. Х. наблюдаваше с внимание маневрите на телевизионните камери, разпръснати из целия град: в хеликоптери, на три прозореца на сгради, по кръстовища и улици, и се чувстваше като цар на трона си или като генерал на командния пункт. Знаеше, че от неговите камери в Програмата ще влязат само тридесет или тридесет и пет, но трябваше да покрие всички ъгълчета. Всъщност не всички: Х. Х. притежаваше достатъчно опит и знаеше, че не е необходимо да обхване целия град, а само известна част от него — така постигаше едновременно големи Печалби, зрелищен ефект и икономии. Като всеки добър режисьор, който се цени, той хитруваше, въпреки че никой или почти никой не се досещаше. Освен със записалите се Ловци разполагаше с известен брой свои хора, които бяха включени към централния контролен пост и имаха за задача единствено да направляват лова в зоната, избрана от него, и да попречат на Беглеца да излезе от нея, за да не се изгуби по този начин контролът над излъчваната картина. „Ако искаме да постигнем занимателна Програма, трябва да я подготвим предварително, в известен смисъл, не може да се импровизира всичко.“ Затова понякога неговите Ловци се намесваха, за да довършат театрално жертвата, когато тя се отклоняваше прекалено от предвидената зона или предаването започваше да губи увлекателността си. Х. Х. наблюдаваше внимателно Шоуб, който бягаше, следван неотлъчно от камерите в хеликоптерите. Течаха едва първите дванадесет минути от Програмата, а Беглеца беше ликвидирал вече един от преследвачите си и имаше оръжие. Записа в бележника си „добро начало“ и после се усмихна. Програмата започваше обещаващо.
Мендоса стигна до мястото, което си беше избрал за начало на Лова. Той не беше особено интелигентен, но притежаваше интуиция в излишък. Беше изгледал двеста Програми и макар лично да бе участвувал в много малко от тях, опитът му подсказваше някои подробности. Най-важната бе, че Програмите се осъществяваха в точно определена зона от всеки град. Не в най-красивата или най-типичната част, а в най-подходящата. Именно по тази причина предположи, че режисьорите предварително начертаваха някакъв маршрут, включвайки местата, които можеха да предложат най-големи емоции. Така още в началото извън играта оставаха голям брой участници, които не бяха забелязали тази подробност и се мотаеха слепешката из целия град, но затова пък на едно място се струпваха най-опитните, даващи си сметка за този факт, и Ловът повишаваше качеството си.