Като жител на избрания за тази Програма град, Мендоса имаше огромно превъзходство над много от своите съперници. След бегло проучване очерта широка зона, където предположи, че ще се развие Програмата. Още в началото отиде там. И не се излъга.
Разбра го веднага, щом видя кръжащите над покривите хеликоптери. Хеликоптерите бяха винаги първият сигнал за Ловците: Беглеца беше някъде тук. Приготви оръжието си и закрачи бързо напред. Ако успееше да хване Беглеца в началото на предаването, щеше да бъде голяма сполука и гордост за него. Дори можеше да го поканят за съветник в следващите Програми, както знаеше, че става с други участници, постигнали бляскав успех. Каква по-голяма слава от това?
Изведнъж чу изстрел, а след няколко секунди последва и втори. Потрепери от удоволствие. Беше на прав път. Изстрелите се чуха наблизо. Надяваше се, че не са били насочени срещу Беглеца и не са го улучили…
Започна да бяга. Тръгна по една улица, обиколи, после по друга и стигна до кръстовище. Слухът му никога не го лъжеше. Там на земята, лежеше човек — разсъблечен, сред купчина нахвърляни дрехи. Приближи се. Лицето на мъжа бе обезобразено от сачмите. Не можа да избегне тръпката, която разтърси тялото му, но това бяха рисковете на професията и човек ги научаваше щом подадеше молба за участие. Не биваше да се впечатлява.
Погледна нагоре, към небето. Един хеликоптер се отправяше на юг, сякаш следеше някого от въздуха „Благословен хеликоптер“, помисли си. Не можеше да се надява на по-добър водач. Стисна здраво пушката.
Тогава отекна друг изстрел и един куршум изсвистя, докосвайки го по лявото слепоочие.
Мендоса се хвърли по очи на земята и звучно изруга. Там, отпред, стоеше човек с пистолет, който го бе забелязал до проснатото тяло и го вземаше за Беглец. За щастие в бързината не можа да го улучи. Като разбра, че не е попаднал в целта, се оттегли бързо зад една врата.
— Проклет глупак! — изруга Мендоса, все още на земята. — Мислиш, че съм Беглеца ли? Да не си сляп? Той се е измъкнал вече, а аз заради тебе ще загубя следите му! Хайде, стига си се правил на идиот!
Вместо отговор, се чу втори изстрел, който разби асфалта на сантиметри от лявата му ръка. Мендоса се завъртя няколко пъти на място, предвиждайки изстрел.
— Проклета свиня! — изкрещя. — Искаш да те убия ли?!
Човекът явно бе убеден, че Мендоса е Беглеца, и бе готов да го пречука на всяка цена. След като разбереше, че действително не е Беглеца, щеше да го остави там и да продължи лова. Това беше установено правило, първо убиваш, после гледаш. Всички участници го признаваха. И въпреки че понякога се използуваше като претекст за жалки лични отмъщения, си оставаше само допълнителен факт без значение.
Мендоса стисна зъби. Ако това не се прекратеше веднага, можеше да загуби часове с този глупак, чиито джобове бяха пълни с патрони и който, прикрит зад вратата, стреляше, без да спре. Така Мендоса щеше да се провали окончателно. А пък дойдеха ли други Ловци, привлечени от изстрелите, нямаше да има време за обяснения, щяха да го ранят и после, когато разберяха, че са се излъгали, щяха да се извиняват. Голямо удовлетворение!
Започна да действува като самоубиец: при тези обстоятелства и като се имаше предвид неточната стрелба на противника му, това беше най-доброто, което можеше да стори. С един скок се изправи и затича зигзагообразно. Същевременно приготви пушката си, сложи патрон в пълнителя, сви пръст на спусъка. Чу само чу два изстрела: един куршум почти докосна дясната му ръка, а другият не го улучи. Още повече се вбеси. Стигна до вратата, където се криеше другият. Само зърна лицето му, на което бе изписана смесица от изненада и страх. Натисна спусъка, зареди оръжието, стреля, зареди, стреля, зареди. Видя как изненадата замръзва на лицето, тялото бавно се свлича надолу и устните се свиват в гримаса. Не си направи труд да разбере дали човекът е ранен или мъртъв. Изрита пистолета от ръцете му — за всеки случай, и продължи лова.
Докато се отдалечаваше от трупа, забеляза сянка на земята. Вдигна поглед и видя един от хеликоптерите на телевизията, който заснемаше цялата сцена. Второстепенните двубои на лова, често глупави и непристойни, които завършваха понякога с истински битки на открито, бяха още една от многото привлекателни черти на Програмата.