От контролния пост Х. Х. даде веднага предимство на тази картина. Усмихна се, присвил устни. Неговите камери винаги умееха да уловят най-важната подробност на подходящото място и в подходящия момент. Първото кърваво петно — цветно на обемния екран — се появи в милиони домове. Всички потръпнаха от удоволствие. После огледаха следата — кървави отпечатъци от ток на обувка. Нямаше съмнение, че Беглеца беше ранен. Ловът ставаше вълнуващ. Говорителят направи коментар на сцената нервно и възбудено.
От уста на уста новината се разнесе сред участниците. Когато дивечът е ранен, ловците се разгорещяват. Ранените екземпляри са по-лесни за улавяне, ловецът има подчертано надмощие. По-лесно е и да ги проследиш.
Разбира се, раненият и изплашен дивеч (Беглец) стига винаги до отчаяние. А този бе и въоръжен.
Участниците, организирани в групи, реагираха първи, като определиха мястото на произшествието. Ловците, жители на града, разбраха веднага къде започва следата и се затичаха натам. Управителите на някои барове продадоха за значителни суми информацията, която клиенти с напрегнат поглед и свити устни търсеха, стиснали здраво в ръце пушки, пистолети, двуцевки. Започна бързо и масово преселване към мястото, откъдето тръгваше кървавата следа. Оттам всичко щеше да бъде по-лесно.
Освен ако не почнеше борба между всички преследвачи за притежание на завидната плячка. Нямаше да е за пръв път.
Х. Х. прекъсна картината с проследяването, която се предаваше от хеликоптера, и я замени с повторението на ключовата сцена. Необходимо бе да им подаде следа, но не докрай. Програмата трябваше да бъде колко то се може по-дълга.
Потри нервно ръце. Предаването беше обещаващо!
Шоуб си даваше сметка, че силите му бавно го напускат. Спря се и прегледа набързо раната. Куршумът бе пронизал мускулите на прасеца и бе излязъл цял, но раната кървеше обилно. Опита се да спре кръвоизлива натискайки с все сила. Огледа се — беше пусто. Но знаеше, че Ловците вече тичаха насам: онзи проклет хеликоптер, който обикаляше зоната, сигурно им бе показал мястото. Шоуб се намираше на тясна улица, под някаква арка. Тук поне не можеха да го видят от хеликоптерите, въпреки че кървавата следа щеше да доведе преследвачите дотам, все едно че ги упътваха светещи сигнални стрелки. Прочете името на улицата и затърси трескаво из картата. Трудничко я откри. Беше тясна и къса уличка, която се намираше на по-малко от една трета от мястото, където го бяха оставили, и най-близкия изход. Помъчи се да се ориентира. Трябваше да завие наляво, макар и да знаеше вече, че не може да стигне. Ала нямаше да се остави да го победят, поне щеше да опита да се измъкне. А успееха ли все пак да го хванат, победата щеше да им струва скъпо — щеше да ги накара да се потрудят.
Продължи да върви, провлачвайки малко ранения си крак, защото разбираше, че ако бяга, ще се изтощи и няма да стигне доникъде. Вече не течеше кръв; така поне щяха да изгубят следите му. Но не вярваше много на това. Наблюдаваше всички прозорци, обзет от натрапчивата мисъл, че зад някой от тях сигурно го дебне въоръжен човек. Не искаше пак да се излъже. Зоната, в която се намираше, бе в сърцето на стария град, с многобройни тесни улички, някои без изход, които криволичеха и се кръстосваха: организаторите сполучливо бяха избрали маршрута. Тук ловът щеше да бъде действително труден. И точно тук възможността да има скрити камери в нечия къща бе най-голяма.
Прилепи се до една врата: някой прекоси с бързи стъпки съседното кръстовище. Обръчът около него се затягаше. Стисна с все сила пушката. „Ако пак успея да си сменя дрехите…“ — мина му през ума. Отново щеше да има предимство. Разбира се, сега щеше да е много по-трудно. Ако намереше отворена врата и се промъкнеше през нея… Но това изглеждаше по-недостижимо от всичко останало. Обзе го силно безпокойство и изпита безумното желание да изкърти някоя врата, да проникне с взлом в къщата. Щеше да изплаши обитателите й, да убие някого, ако е нужно, но щеше да намери каквото му трябваше, за да промени външния си вид и да се опита да мине незабелязано. Но кой бе луд да остави вратата си отключена по време на Програмата? И кой Беглец би се осмелил да нахълта в къща, разбивайки ключалката с изстрел. Помисли си за хората, които обикновено стояха затворени по домовете си, гледаха Програмата развълнувани и възбудени, отпиваха от чашите с бира или ликьор, ядяха бисквити и дребни сладки, разговаряха помежду си за по-интересните моменти и се обзалагаха. Потрепери. Обзалагаха се. Кракът го болеше все по-силно, започна да му става студено. Шоуб разбираше, че всеки момент ще се схване.