Шоуб усети, че нещо го парна по рамото. Без да иска, извика от яд и болка. Обърна се и стреля напосоки: сачмите се загубиха във въздуха. На другия край на улицата противникът му се бе хвърлил по очи на земята и продължаваше да стреля. Имаше великолепна автоматична пушка. Но не беше успял да се прицели добре и куршумите профучаха нависоко.
Шоуб се затича. Беше сигурен, че вече е загубен. Всички Ловци прииждаха към това място. Щяха да го хванат като заек. „Но скъпо ще платят за победата“ — процеди през зъби той. Трима вече бяха мъртви. И други щяха да ги последват. И щеше да се постарае да бъдат колкото се може повече.
Автоматичен откос проследи неговия бяг. Преследваха го не един, а няколко души. Мендоса, скочил отново на крака, крещеше нещо и възбудата изпълваше всички фибри на тялото му. Зад гърба му се появиха други Ловци и като видяха бягащия мъж, стреляха бързо, но неточно. „Нямате право — викаше ядосано Мендоса, — този човек е мой, аз го открих и той ми принадлежи.“ Удряше ги яростно с приклада на пушката и им крещеше да го оставят. Един от новодошлите го наруга и се помъчи да му отнеме оръжието. Мендоса му нанесе удар в гърдите, събори го на земята и размаза лицето му с приклада на пушката си. После побягна след Беглеца.
Още двама мъже изтичаха подир него. Третият, повален на земята, стреляше по тях с яд, без да се цели, отчаян от провала си. Единият от бягащите се строполи, като проклинаше и виеше от болка. Останалите двама продължиха гонитбата.
Над тях хеликоптер на Програмата снимаше с телеобектив сцената, докато другите два хеликоптера за снимане и още един, за десант на оператори, бързаха насам. Голяма част от преследването бе заснета от телевизионната камера, поставена на терасата на съседната сграда.
Програмата стигна кулминационната си точка.
Задъхан, Шоуб се подпря на стената. Не издържаше вече. Знаеше, че е загубен. Но не искаше да се остави да го хванат лесно. Стреля назад, наслуки, повече за да задържи преследвачите си, отколкото да ги улучи. Знаеше, че като пресича нова улица или свива зад някой ъгъл, всеки миг ще се сблъска с човек със заредено оръжие и изстрелът от упор ще сложи край на живота му. Не му помагаше вече и факторът „изненада“: всички бяха предупредени, че е тук. Хеликоптерът там горе сякаш се прицелваше в него с жестокото око на обектива. Наруга го с най-мръсните думи, които му дойдоха наум. После продължи да бяга. Вече не усещаше болка, само някакво странно вцепенение. Сви вляво, после надясно, след това пак наляво, наслуки…
Неочаквано се озова в задънена улица.
Зрителите, които следяха Програмата, затаиха дъх пред милионите телевизионни апарати. Само за миг се поставиха на мястото на Беглеца и изпитаха ужас като него. Сетиха се за Ловците, които прииждаха на тълпи към улицата, и потрепериха, но в тръпката им имаше дълбока наслада. Ловът щеше да завърши блестящо. Видяха как Беглеца тича към дъното на улицата, опипва отчаяно стената, която му прегражда пътя, и се обръща назад. Видяха как конвулсивно стиска пушката си, решен скъпо да продаде живота си. Благодарение на умелото завъртане на телеобектива забелязаха и пистолета затъкнат между панталона и ризата му. Затаиха дъх. „Ще го направят на решето — смееха се нервно и посръбваха с удоволствие от питиетата си, ядяха сладкиши, давейки се от вълнение, прегръщаха се и хапеха устни. — Ще го надупчат целия. Боже, какво вълнение!“
С бърза смяна на кадъра Х. Х. показа преследвачи, които бяха най-близо — седем, не… осем. Стигаха вече до началото на сляпата уличка. Водеше ги дебел мъж, въоръжен с великолепна автоматична пушка, който крещеше непрекъснато. На гърдите му висяха два медала, две отличия, получени в някоя от многобройните Програми. Беше ветеран. В повечето къщи прозвуча смях, в който се съдържаше сдържан интерес: отиваше за третата си награда…
Преследвачите навлязоха в улицата. Един хеликоптер на Програмата кръжеше над главите им и снимаше всичко отгоре. Други две машини, заели позиция в началото и края на улицата, даваха в кадър двете групи. Десантният хеликоптер се отклони и от него се спуснаха петима оператори, преметнали през рамо камери. Х. Х. представи поредица от възбуждащи кадри. Знаеше, че те ще развълнуват милионите зрители, и със завидно майсторство превърна паузата на изчакване в истински водовъртеж от действия. Извика по командния микрофон:
— Кадър в едър план! Искам кадър в едър план!
Операторът на един от хеликоптерите даде в едър план неспокойното лице на Шоуб, друг направи същото с Мендоса и с Ловците, които тичаха след него. Трети бързо сменяше кадрите, за да вмъкне в статичната сцена усещане за главозамайваща скорост. Шоуб се бе облегнал на вратата на къщата, където свършваше улицата. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата — пушка, чийто приклад бе опрял до бедрото си. Страшната болка в крака се обади отново, а рамото му пареше.