Беглеца сложи пръсти на спусъците.
На другия край на улицата преследвачите му нерешително спряха.
И тогава всички видяха какво се случи. Х. Х., който се готвеше да смени картината на монитора, застина с ръка във въздуха, като гледаше слисано. Операторът от хеликоптера, който държеше Шоуб във фокус, веднага разбра, че става нещо, и промени бързо намерението си, — като премина от едър на среден план.
Всички със свито сърце видяха как вратата зад гърба на Шоуб се отваря и той, залитайки малко, отстъпи инстинктивно назад, а после една ръка, подала се от тъмнината, го повлече навътре и рязко хлопна вратата зад него.
Порой от куршуми се изсипа на празното място до старата дървена врата, където допреди няколко секунди биеше тревожното сърце на Шоуб.
Шоуб политна назад. Не можеше да си представи, че вратата ще се отвори, и още по-малко, че зад нея има някой. Но бе човек с бързи рефлекси и когато почувствува, че някой го хваща за китката, се дръпна вътре и остави същата малка и студена женска ръка да го води в тъмнината.
— Шт. — каза гласът. — Оттук.
Ръката го пусна.
Чу се шум от пускането на тежко резе. Шоуб огледа наоколо, като търсеше препятствия в мрака. Ръката, студена и малка, отново го хвана, сякаш да му покаже, че не го е изоставила. Навън прозвучаха изстрели и дървената врата се разтресе и се пропука. Гласът произнесе:
— Оттук. Нагоре има стълба, внимавай. Да вървим преди да са дошли.
Остави се да го дърпат. Мозъкът му не бе в състояние да реагира на никакви външни дразнители. Шоуб следваше ръката, която го водеше през стълби, коридор, още стълби. Чувствуваше се странно отпуснат. Неговата придружителка отваряше и затваряше врата подир врата. Пушката се изплъзна от ръцете му и шумът се затъркаля по стъпалата надолу.
Шоуб запита с безизразен глас:
— Коя сте вие? Защо ми помагате?
— Шт — прошепна жената. — Не искам да те убият като куче. Не е спортсменско — добави с лек смях.
Гласът й звучеше весело. Спряха да се изкачват. Стигнаха до къс коридор, после врата. Жената отвори и Шоуб премигна на слънчевата светлина.
Бяха на терасата на сградата, която затваряше улицата и граничеше със стените на съседните постройки. Над главите им синееше небето. Встрани се издигаше стена за тенис. До тях, на стълбищната площадка, виждаше гълъбарник. Изплашени от присъствието му, гълъбите разтревожено се разхвърчаха в клетката.
— Тук ще сме на сигурно място засега. Отзад къщата има втори изход към друга улица. Твоите преследвачи ще съборят вратата и ще помислят, че си излязъл през него, защото оставих вратата отворена. Никой няма да се сети, че сме се качили тук. Ела да видиш!
Заведе го до края на терасата, която гледаше към сляпата улица. Той надникна много предпазливо: беше пусто. Хеликоптерите също бяха изчезнали.
— Всички са от другата страна и те търсят. Виждаш ли? Спасен си.
Отидоха до другия край. Чуваше се шум, мяркаха се хора, които се отдалечаваха тичешком. Някакъв хеликоптер летеше ниско, изучавайки преплетените улички. Шоуб изпита внезапно облекчение.
Тогава за пръв път се вгледа в жената. Не беше никаква красавица: млада, съвсем слаба, с ъгловато лице и дълбок поглед, с отпуснати рамене и бюст, с надменна усмивка, която сякаш изчезваше в присвитите устни. Тя се бе втренчила в него едновременно любопитно, предизвикателно и подканващо.
— Защо го направи? — попита той.
— Какво съм направила?
— Ако не беше ти, щях да стана на решето.
Усмивката й стана по-широка.
— Не исках да те видя да умираш така — промълви. — Същинска диващина. Духът на Програмата е друг.
Приближи се до него. Ръцете й леко докоснаха раненото му рамо, сякаш го галеха. Шоуб сподави болезнен стон. После тя протегна ръка към врата му.
— Целуни ме — прошепна жената.
В началото не я разбра. Тогава тя се притисна до него и той забеляза малките й отпуснати гърди, които опираха в ризата му, твърдите й парещи зърна, и вдигна поглед.
— Целуни ме — повтори тя.
Устните й бяха съвсем близо до неговите. Без да си дава сметка какво прави, той се наведе леко и я целуна. Жената се притисна силно до тялото му и впи устни в неговите. Когато се разделиха, дишаше учестено. Задъхваше се и очите й блестяха. Продължаваше да го стиска за врата.