— Целуни ме — тихо се помоли. — Още веднъж.
Шоуб потрепери от някакво предчувствие, което не можеше да определи. Но тя отново се притисна в него, вкопчила се във врата му, а студените й устни търсеха тези на мъжа. Другата й ръка се спусна надолу, милвайки го, задържа се за момент между краката и отново се плъзна нагоре. Той усети ситните й остри зъби, които хапеха страстно устните му, и вкуса на собствената му кръв. Понечи да се отдръпне, но тя го държеше здраво за главата, впила ръка в тила му, и тялото й се поклащаше бавно срещу неговото, сякаш търсеше или очакваше нещо.
Изведнъж се чу леко изщракване. Нещо студено и остро опря в корема му и още нещо, ледено и метално проникна плавно в него, докато друго, незнайно какво се движеше бавно и болезнено във вътрешностите му. Имаше чувството, че някаква нажежена игла го пронизва целия и поиска да извика, но устните й притискаха силно неговите и тя яростно го хапеше. А онова студено нещо продължаваше да се движи вътре в него. Направи нечовешко усилие и успя да се отдръпне малко. Тя го гледаше втренчено, очите й блестяха като в треска, а устата й беше разтеглена в язвителна и похотлива усмивка. Имаше още нещо: сгъваем нож, който жената здраво държеше в дясната си ръка, а дългото му острие беше изцапано с кръв. С кръв.
Отвори уста.
Болката беше непоносима. Насочи трепереща ръка към корема си с усещането, че някаква течност блика на струи от него. Понечи да каже нещо, но топлата, гъста и сладникава течност се качи в гърлото и напълни устата му.
Олюля се.
— Любов моя — каза тя. — О, любов!
Жената се приближи отново, притисна се силно в него, като се поклащаше. Потърси устните му, опръскани с кръв, и заби дълбоко ножа.
Някакъв хеликоптер на връщане от безплодното търсене по другата улица прелетя над сградата. Изведнъж операторът зърна нещо на терасата на къщата, до гълъбарника. Даде заповед на пилота и приготви камерата, докато машината пикираше по начин, близък до самоубийството. Операторът започна да снима с треперещи ръце.
Шоуб вече не го виждаше.
Х. Х. се облегна на контролния пулт. Беше плувнал в пот. Последната сцена, която камерата предаде, беше още пред очите му: жената, прегърнала трескаво Беглеца, търсеше отчаяно неговите устни и забиваше ножа в корема му, бавно, с наслада, веднъж, втори път. Все по-трудно ставаше Програмата да надмине очакванията, но понякога и това се случваше. Както сега.
Помощникът му отляво приготвяше видеолента, за да покажат отново, в забавен кадър, на милионите зрители последната голяма сцена. „О, боже — помисли Х. Х., — ами ако бяха изпуснали тази сцена.“ Операторът и пилотът заслужаваха щедро възнаграждение. Записа в бележника си, за да не забрави.
„Програмата вече приключи“, си каза Х. Х. Останаха още куп неща за довършване.
— Къде ще бъде следващата Програма, Джек? — попита секретаря си, докато търсеше бира в портативния хладилник. В последните минути изпитваше страхотна жажда.
— С това завършихме още един етап в развитието на нашия град — сподели кметът. — Трябва да се гордеем, тъй като нашата Програма се понрави много на публиката и едновременно регистрирахме една от най-ниските смъртности през настоящата година: само седем мъртви и осемнадесет ранени… без да се брои Беглеца, разбира се. Мисля, че трябва официално да поздравим нашите съграждани за великолепното сътрудничество. Господин Алварес, готов ли е докладът?
На обемния екран говорителят се разтапяше в похвали за Програмата. Отчиташе слабото участие на жените, нещо обичайно за Програмите, и излагаше данни и цифри от записванията в предишни Програми. Това, че за пръв път в Програмата бе спечелила жена, и то по съвсем различен начин, бе исторически факт. И несъмнено за да повиши заслугите си, като търсеше подкрепата на публиката, подхвърли идеята да се предложи на организаторите да използуват при случай за ролята на Беглеца жена вместо мъж, както се практикуваше винаги…
В къщи Мендоса изръмжа нещо неразбираемо. Чувствуваше се страшно изигран и определяше случилото се като предателство, подъл номер. Човекът беше негов, той го държеше в ръцете си, а му го бяха отнели. Онази проклетница се беше вмъкнала между тях с нечестната си игра и го бе похитила. Да, присъдиха й наградата, журито на Програмата единодушно реши, че всичко беше станало по правилата, защото жената се бе записала както останалите. Но журито не взе под внимание тъй наречените второстепенни фактори. Това беше мръсна игра.
Водещият не спираше да говори: „Програмата продължи само три часа, но бе една от най-вълнуващите, които се излъчиха напоследък.“ Похвали града, който така добре бе организирал всичко. Интервюира жената, която бе спечелила наградата, усмихната, весела и доволна от себе си. Мендоса изруга отново. По-нататък говорителят обяви, че следващата Програма ще се проведе в Мелбърн, Австралия, и че от този момент вече записват за вълнуващия лов, който предстои.