Мендоса седна до масата, отвори пушката и извади комплекта инструменти за почистване. „Мелбърн“ — промърмори той. Добре, имаше почти цял месец, за да се запознае с града. Този път не успя, но следващия няма да се остави да го измамят. Беше научил още нещо: от Програмата винаги се научава нещо ново. А другия път ще бъде подготвен.
— Другия път — закле се той — ще получа златния медал!
Господине, вашата сметка не съществува
Господа, дните на книжните пари в нашия свят са преброени. Бъдещето, не се съмнявайте, принадлежи на пластмасовите пари.
Господин Оливерос спря пред вратата на банката, като търсеше в джобовете си своята МБК. Беше доста небрежен към вещите си и жена му непрекъснато му го натякваше. Наскоро вече беше губил един път картата си и какви проблеми само му създаде това… Но никога не знаеше къде я слага; свършеше ли работата си с нея, най-удобно бе да я пъхне в първия попаднал му джоб, а в действителност се налагаше да я ползва често.
Накрая я намери в горния джоб на сакото си. Въздъхна облекчено. Вкара я в процепа на входната врата и изчака задължителните пет секунди, за да я идентифицира терминалът, да я провери и да го пропусне. Чу се щракването на вратата. Господин Оливерос пристъпи в остъкленото блиндирано преддверие, изчака, без да помръдне, новото изщракване зад гърба си и вратата се затвори; постоя още пет секунди, докато сензорите на терминала потвърдят, че е влязло само едно лице, и после вътрешната врата изщрака за последен път. Оливерос влезе в банката.
От вътрешността на бункера от армирано стъкло единственият чиновник в службата го наблюдаваше с кривогледите си късогледи очи.
— Добър ден, господин Оливерос — каза той. — Какво ви води днес насам?
Господин Оливерос продължаваше да държи в ръка своята МБК.
— Бих искал да зная салдото на сметката ми — каза той. — Този месец жена ми е похарчила доста и сме на ръба. Но предполагам, че вече са превели заплатата ми.
Служителят изкриви още повече очи.
— А-ха. Салдото на сметката ви. Действувайте, моля.
Откакто бе въведено в световен мащаб УПК (Унифицирано плащане чрез карта), банковите служби имаха малко работа. С утвърждаването на МБК (Международна банкова карта) за извършване на всички плащания и с монтирането на ТАП (Терминали за автоматично прехвърляне) във всички разплащателни пунктове парите бяха премахнати. Регистрирането на всички приходи и разходи се извършваше незабавно чрез автоматично прехвърляне от сметка в сметка и старите банкови служби се използуваха единствено за справки по молба на клиентите, за да се получат периодични или задържани заповеди за плащане и още някои дребни операции. Впрочем кредитите, операциите по удръжките или други подобни, които все още се нуждаеха от намесата на човека, бяха централизирани в областните управления. Работата на банковия чиновник, както се казваше обикновено, бе добре платена, но ужасно скучна.
Служителят включи терминала, който се намираше пред господин Оливерос от външната част на бункера. Мерките за сигурност, които банките продължаваха да вземат, сега бяха по-големи от всякога и за разлика от старата система не допускаха извършването на обири, тъй като в никоя служба нямаше пари за крадене. Но оттам можеше да се въздействува пряко върху главния компютър на МБС, нещо, което не бе във възможностите на търговските терминали, чиято единствена разрешена операция беше да прехвърлят суми от сметка в сметка, с предварителното съгласие на клиента. По тази причина, а може би и поради тясната си специализация в областта на информатиката малцината банкови чиновници, които все още работеха, представляваха суперелитът в обществото, а физическият им и духовен облик не означаваше нищо в сравнение с познанията им в областта на компютрите. В действителност те бяха истински гении в своята специалност и поради това малко странни.
Господин Оливерос набра личния си код и кода на желаната операция — салдо на сметка (до клавиатурата на терминала имаше списък на често използуваните кодове за улеснение на разсеяните като него), вкара МБК на сметката си, натисна с палеца на дясната си ръка малкия идентифициращ клавиш и изчака петте регламентирани секунди, докато излезе фишът с необходимите данни.