Изминаха пет секунди. Машината изщрака, но не се появи нищо.
— А? — измънка господин Оливерос не без известна изненада.
Служителят успя да поизправи приемливо очите си.
— Трябва да сте набрали погрешно, господин Оливерос — каза той със самочувствието на специалист. — Пробвайте отново.
Опита пак. Машината щракна отново, но остана празна. Господин Оливерос погледна въпросително служителя.
— Може би са свършили фишовете ви и затова не печата — предположи той.
Служителят прие думите му почти като обида.
— Почакайте, оставете ми своята МБК.
Отвори двойния блиндиран предпазен сейф откъм долната страна на гишето на бункера и господин Оливерос постави в него картата си. Чу се продължително изщракване, после служителят взе от другата страна картата и я разгледа.
— Като че ли е редовна — промърмори той. — Наберете добре личния си код.
Ако не беше известен с прословутата си разсеяност, господин Оливерос щеше да се обиди от подобна забележка.
— Разбира се — отговори той. — Това е нещо, което не се забравя никога — за разлика от сметката, по която дължим пари на друг — добави за себе си.
— Добре, добре. Да видим, наберете пак. Аз ще действувам оттук.
Господин Оливерос набра отново личния си код, натисна необходимия клавиш и зачака. Чиновникът умело извърши ред операции на своя терминал, постави картата в един процеп, натисна няколко клавиша и изчака малко.
На лицето му се изписа учудване.
— Колко странно — измърмори той.
Отново набра неразбираеми неща, вкара картата, извади я, отново я вкара, изчака, прочете съобщенията на екрана.
— Какво става — попита господин Оливерос. Без да знае защо, предчувствуваше катастрофа.
Служителят го гледаше втренчено. Очите му никога не бяха изглеждали тъй блестящи и кривогледи.
— Машината сочи, че вашата сметка не съществува, господин Оливерос — заяви той, а гласът му сякаш произнасяше присъда.
Забравете завинаги мръсните монети, омазнените банкноти. Отсега нататък една обикновена и удобна пластмасова карта е всичко, което ще ви бъде необходимо, за да крачите уверено в живота.
Госпожа Оливерос влезе в близкия до дома й супермаркет и направи покупките си за целия месец. Бяха обемисти: две пълни догоре колички, но тя предпочиташе да пазарува така: с мизерните средства, които получаваше мъжът й, беше по-добре да зареди хладилника за цял месец веднага щом той вземе заплатата си.
Отправи се към касата, като теглеше едната количка, а синът й Мигел, осемгодишен, буташе с охота другата. Касиерката, едно не много привлекателно, около двадесет и две годишно момиче, от три години на тази длъжност, маркира сумите със студен професионализъм, който се придобива в практиката, докато госпожа Оливерос и нейният син слагаха покупките в книжни торби, за да ги занесат до колата. След като свърши, момичето натисна клавиша за сумиране и погледна резултата.
— Доста голяма сметка, госпожа Оливерос — каза то, усмихвайки се леко на клиентката. — На съпруга ви ще му се изправи косата.
— Съпругът ми има неприятния навик да яде три пъти на ден, и то много — промърмори г-жа Оливерос, — така че най-добре ще е да си мълчи. Освен това току-що са превели заплатата му и може да плати.
Подаде своята МБК. Касиерката набра кода, после сумата, вкара картата в един процеп и подаде на г-жа Оливерос маркера. Г-жа Оливерос провери дали сумите, появили се на екрана, са верни (никога не се доверявай, беше нейният девиз), набра личния си код на клавиатурата и докосна с десния си палец клавиша с идентифициращото квадратче. Касиерката се увери, че терминалът е готов, и маркира кода за прехвърляне.
Пет секунди пауза. Чу се бръмчене и на терминала на касиерката замига червена лампичка.
— По дяволите — заропта момичето. — Тези машини стават все по-откачени.
Повториха операцията. Лампичката замига отново с почти крещящо червена светлина.
— Странно — прошепна момичето, което допускаше, че може да сгреши веднъж, но не и два пъти последователно. Набра кода за проверка на грешките, който щеше да й посочи причината. Прочете текста, появил се на малкото екранче срещу нея, и сбърчи вежди. Погледна учудено г-жа Оливерос.
— Съжалявам — прошепна тя, сякаш не искаше да я чуят другите клиентки, които чакаха реда си. — Машината не приема прехвърлянето. Сочи, че сметката ви е била унищожена.