Първото нещо, което мина през ума на г-жа Оливерос, бе, че г-н Оливерос е избягал с някоя балерина.
— Не може да бъде — изрече задъхано тя.
Касиерката посочи екрана на терминала, сякаш молеше за извинение. Г-жа Оливерос излезе от супермаркета като ураган, влачейки след себе си сина си.
— А на мене кой ще ми оправи сега цялата тази каша от стоки, които маркирах — попита касиерката, без да се обръща конкретно към никого.
Отсега нататък се отучете да носите пари в джобовете си, да имате на разположение дребни, да се съмнявате дали ще ви стигнат да купите онова, което желаете. От днес ще е необходимо само да носите винаги личната си банкова карта, да помните личния си код, таен и непреводим, и да поставяте палеца си на детекторния екран, за да се потвърди прехвърлянето на парите. Всичко останало ще извършват нашите компютри. Вече няма да е нужно да си цапате ръцете с мръсните пари. МБК е чиста, удобна и практична. А освен това е универсална и приложима в световен мащаб.
Господин Оливерос трепереше от нерви по-силно от парче желатин във вибратор за масаж. От три часа седеше в този кабинет; хората влизаха и излизаха, отиваха си и идваха, а господин Лопес дел Портийо и Рамон де Ириа, областен директор на банката, задаваше въпроси, получаваше отговори и преглеждаше документи по-скоро с тревога, отколкото с желание да го успокои.
— Какво става — попита г-н Оливерос в момент на затишие, когато кабинетът се беше изпразнил от подчинени. — Можете ли да ми дадете някакво обяснение?
Областният директор вдигна очи и сякаш погледна през него.
— В нашата банка, за да се закрие една сметка, са необходими подписите на всички титуляри, а вие твърдите, че не сте подписвали заповед за закриване — каза той. — Така че вашата съпруга не може да е унищожила сметката ви, без вие да сте уведомен. Но най-странното е, че нашият компютър не показва сметка, която е унищожена, а сметка, която не съществува. В това има голяма разлика.
Господин Оливерос не виждаше никаква разлика.
— Погледнете тук — каза областният директор, като барабанеше по екрана на терминала. — Сочи съвсем ясно. Сметката ви не е била унищожена, тя просто не съществува.
Господин Оливерос не знаеше дали да се смее, или да заудря с юмруци по масата.
— Слушайте, не ми надувайте повече главата. Преди два дена ходих да купувам цигари и налях бензин в колата. Разбира се, не можах да напълня резервоара, защото не бяха превели още заплатата ми и салдото беше малко! А тези проклети машини приеха и двете покупки! Вчера или най-късно днес трябва да са превели заплатата ми от предприятието. И сега вие твърдите, че сметката ми не съществува. Тогава къде е вложило моите пари предприятието? Какво да правя аз с моята международна банкова карта в ръка? Нима съм измислил личния си код? Самият вие признахте преди малко, че машината е приела двата входящи кода като верни.
— Да, да, така е — каза областният директор, който обичаше да използува определени думи в определен момент. — Компютърът приема входните данни, защото входът е верен. Но в замяна на това не дава никакъв изход. Не може да извлече данни от сметката ви, просто защото тази сметка не е записана в неговата памет.
Господин Оливерос прехапа нервно устни. Изведнъж се сети, че жена му сигурно вече е започнала да се тревожи; беше изтичал до банката на излизане от службата, за да се увери, че наистина бяха превели заплатата му, и оттам беше дошъл направо в централата на областта, да провери какво става с неговата сметка. Най-малко преди четири часа трябваше да се прибере. И дори не се беше сетил да се обади по телефона.
— Мога ли да ползувам телефона? — помоли той.
Областният директор, погълнат от собствените си мисли, кимна машинално с глава. Господин Оливерос вдигна слушалката и набра номера на домашния си телефон. Екранът се освети, затрептя, замига, чу се сигналът за повикване. После образът се проясни и се появи лицето на жена му.
— Мила — каза господин Оливерос, чувствувайки се виновен, без да знае за какво точно.
— Ах, ти, престъпник такъв, пропаднал тип. С кого си избягал? Защо си унищожил нашата сметка? Какво си намислил да правиш? Къде са парите ни?
Господин Оливерос не се сети да й каже, че той сам не може да унищожи сметката си. Можеше само да прехвърли салдото си на друга сметка, но не и да анулира своята. Пък в края на краищата дори да бяха превели заплатата му, не си заслужаваше труда да го прави. Чувството му за вина се засили.