— Слушай, мила, после ще ти обясня… Да, старая се да разбера какво се е случило. В централата на банката съм, знаеш ли. Изглежда, че е станала някаква грешка, недоразумение или нещо такова и тук се опитват да го изяснят. Не зная колко ще се забавя, но не се тревожи. Довиждане.
Затвори слушалката бързо, преди тя да успее да каже още нещо. Сега областният директор го наблюдаваше настойчиво.
— Случилото се е необяснимо — каза той. — Поне… — направи пауза, като че ли идеята му бе хрумнала в момента, — поне да бяхте направили някоя машинация със сметката си и да се бе получил фал.
— О, господи! — прошепна господин Оливерос, като осъзна колко двусмислено бе подобно заявление. Той потъна в креслото и се смали.
Нашите грижливи системи за контрол, съвършенството на компютрите ни, голямата надеждност на програмите ни изключват и най-малката възможност за грешка в комплекса от операции, които ще изпълняваме по ваше нареждане. Вашите пари в сметките ни ще бъдат на по-сигурно място, отколкото в най-защитената и здрава каса, и ще са на ваше разположение през цялото денонощие. А освен това ще ви донесат и значителни лихви.
Генералният директор на банката огледа седмината висши служители, които бяха наобиколили писалището в кабинета му. Масата беше отрупана с полупълни пепелници и с полупразни чаши с уиски. Цареше напрегнато очакване.
— Това е проблемът — каза областният директор. — На пръв поглед този Оливерос действува добронамерено. Служителят от нашия клон смята, че го познава добре като дългогодишен клиент. Твърди, че той винаги е имал сметка в нашата банка и е бил съвсем редовен, макар никога да не е притежавал особено голямо салдо, което в наше време не е чудно. Някои справки в магазините, в които често се е отбивал, разкриват, че нашият човек редовно е използувал своята МБК без никакви проблеми, освен когато е липсвало салдо, а такива случаи са толкова често срещани напоследък. Изглежда, сметката му действително е съществувала допреди два дена.
Отляво някакъв човек с посивяла коса се обади с пресипнал глас. Беше главният счетоводител на банката.
— Не става ли дума за змия, която е изпълзяла навън? — попита той.
Началникът на отдел „Информатика“ от дясната му страна категорично поклати глава.
— Една змия има друго поведение. Да, ще ми кажете, че всяка змия е различна и че е невъзможно да се открие, докато е вътре в компютъра. Но в момента, в който излезе, вече е лесно да се разпознае. Макар че — добави той с тъга — много пъти не сме в състояние да си обясним как е била вкарана и кой го е направил. Не, този път става дума за нещо по-различно.
— За какво? — запита началникът на „Личен състав“, чиято главна цел на това събрание бе да провери дали някой от чиновниците на банката не е замесен в историята. — Трябва да разберем какво се е случило.
— Направих някои проверки — каза началникът на отдел „Програмиране“ — и мисля за МБК, която този човек е загубил. Може би при анулирането…
— Но едно анулиране на МБК не предполага никакво изменение в сметката — възрази началникът на отдел „Информатика“.
— Теоретически да. Напоследък открихме някои аномалии в този тип корекции на данните.
— Например? — попита предизвикателно генералният съветник.
— Наскоро научих за един случай, при който анулирането на картата просто е довело до пълното унищожаване на името на клиента в главните регистри на МБС. А клиентът е бил предприятие, което е имало сметки в различни страни.
— Но това не предполага…
— Да, предполага. В друг случай централният компютър отъждествил номера на МБК с личния код и клиентът полудял, защото всички прехвърляния му били отказани. Разбира се, всичко това не се е случило в нашата банка. А при друг случай един клиент…
— Но тези грешки не могат да се припишат на компютъра — запротестира началникът на отдел „Информатика“.
— Разбира се, обикновено това са пропуски на операторите, помислете, че едно сведение, подлежащо на изменение, минава най-малко през двадесет ръце, преди да влезе в гигантския централен компютър на МБС, и въпреки че съществуват многобройни контроли, винаги е допустимо да се сгреши. Но като програмист трябва да ви кажа, че главната програма на компютъра на МБС е толкова сложна, та в някои случаи една предполагаема човешка грешка може да предизвика необикновени последствия.
— Какви например? — попита заинтересован главният директор.
— Е, не може да се уточни, но от известно време говоря…