— Не се изразявайте като обикновен програмист — каза сърдито генералният съветник. — Говорете конкретно.
Началникът на отдел „Програмиране“ се обади с пресипнал глас:
— Не мога да предскажа нищо, впрочем знаете, че главният компютър на МБС се намира в Ню Йорк и за да имаме пряк достъп до неговите данни, би трябвало да се преместим там. Но според това, което можахме да проверим, от данните на нашия собствен свързващ компютър, на двадесет и седмо число клиентът ни е направил две прехвърляния от сметката си: едната на някакъв павилион, а другата на една бензиностанция и салдото му е било незначително 147,18. На следващия ден — двадесет и осми, са превели заплатата му, но привечер неговата сметка не се появява вече в крайния резултат, тоест изчезнала.
— И? — каза главният съветник.
— Винаги съм бил против цялото информационно обслужване на МБС да бъде централизирано в Ню Йорк. Всяка отделна банка трябва да има своя собствена система от компютри и да подава в края на деня данните си на централната служба, а не да бъде обратното. Един прекалено голям компютър е изложен на много грешки, машинации… е… и на каквото и да било друго.
— Не правете от това политически въпрос — изръмжа генералният съветник. — Всички ние знаем мнението ви, но сме част от един съюз и трябва да приемаме решенията на мнозинството. Какво точно искате да кажете?
Главният програмист изгаси нервно цигарата си в препълнения пепелник.
— Добре, в деня, в който… хм, изчезна сметката на този човек, на Оливерос де, са се случили две неща, които не са за пренебрегване. На първо място една от свързващите линии с Ню Йорк се повреди за цели десет минути. На второ място се извърши анулиране на изгубената от клиента карта.
— Анулиране ли? Не беше ли я изгубил вече много дни преди това?
— Точно петнадесет дена — лицето на началника на отдел „Програмиране“ просветна. — Именно това е въпросът, на който бих искал да се спра по-подробно. Ако някой от нашите клиенти загуби своята МБК, автоматично му връчваме нова и запазваме сметката от изгубената МБК, но тъй като не можем да я анулираме сами, трябва да изпратим всички данни на централния компютър в Ню Йорк, за да извършат там анулирането. А те са претоварени с работа по всяко време. Винаги съм смятал…
— Знаем какво сте смятали винаги — отсече генералният директор. — Според вас всеки член на МБС би трябвало да действува самостоятелно. Но вече знаете също, че още в началото, когато се внедри новата централизирана валутна система в банките, бе направен опит да се осъществи това и се появи опасността змиите да задушат цялата система. Не, МБС знае много добре какво върши. Макар че понякога възникват проблеми като настоящия.
— Важното е обаче, че клиентът ни прави рекламация — заяви областният директор. — И мисля, че би трябвало да му обърнем внимание.
— Все още не знаем дали действува добронамерено — противопостави се генералният съветник.
— Единственият начин да го разберем е да отидем в Ню Йорк и да проверим данните от главния компютър — каза началникът на отдел „Програмиране“.
— Не можем да действуваме прибързано — заключи генералният директор, — изправени сме пред случай, който може да стане прецедент, ако действуваме прекалено прибързано. Трябва да се проучат основно всички подробности, преди да изкажем окончателно мнението си.
— Но през това време клиентът ни… — областният директор не довърши мисълта си.
— Какво салдо имаше в сметката му, когато… когато изчезна? — попита генералният директор.
— 147,18 кредита в началото на деня, 78 497,18 в края, ако действително заплатата му е постъпила в сметката.
— Клиент без особено значение. Добре, нека изчака. Все още не знаем дали и той няма някаква вина в цялата тази история.
— Обзалагам се, че няма — в тона на областния директор прозвуча убеденост.
— Мнението ви би имало значение, ако беше клиент с милиони — измърмори генералният директор. — Обаче в този случай ще направим всички необходими проверки, без да се поддаваме на никакъв натиск. Мисля, че нещата са ясни.
— Да — прошепна областният директор, — съвсем ясни.
— Добре. Тогава вие — генералният директор посочи началника на отдел „Програмиране“ — ще отидете в Ню Йорк, ако е необходимо, и ще проверите всичко, което е във възможностите ви. Докато не разберем как точно е станало, няма да вземем никакво решение. Въпросът не е в парите — побърза да добави той, — а в авторитета на банката ни, който се поставя на карта. Представете си какво ще е, ако всички узнаят, че една от нашите сметки просто е изчезнала.
Никой не отговори. Всички си го представяха.