Нашето общество на взаимен обмен е еволюирало до такава степен, че без МБК човек не представлява нищо. Малкият пластмасов правоъгълник със сребрист цвят е пропускът ни към бъдещето. Човек без МБК е парий, нещастник… Той е по-нищожен от нищото.
Господин Оливерос беше седнал на стола във всекидневната и унило размишляваше над проблемите си. В дъното от стенния телевизор гърмеше някакъв жесток уестърн, който синът му Мигел гледаше с най-голяма радост. Обаче господин Оливерос дори не го забелязваше.
— И какво ще правим сега? — каза госпожа Оливерос. Като всяка добра домакиня тя не разбираше много от сложния банков свят, не повече от факта, че може да купи каквото пожелае със сребристата си карта, докато в сметката има достатъчно салдо, за да плаща разходите си. Господин Оливерос вдигна рамене.
— Не зная — призна той. — В банката ми казаха да им дам няколко дни отсрочка, да проверят случилото се и да разрешат проблема. Предполагам, че всичко ще се оправи скоро.
— А през това време? Аз трябва да пазарувам, нямаме почти нищо за ядене; чаках да преведат заплатата ти, че да отида до супермаркета. А освен това ще започнат да идват квитанциите за месеца.
— Въпрос на няколко дни е, ще видиш.
— Но важното е, че си получил заплатата, а никой не знае къде е. Всичко е много странно — госпожа Оливерос продължаваше да се съмнява, че съпругът й крие нещо от нея.
— Днес разговарях със счетоводителя на предприятието. Казва, че както обикновено са изпратили поименно сведение за заплатите на банката и че банката е потвърдила всички прехвърляния на средства. Така че всички трябва да бъдат изплатени.
— Но тогава къде е твоята?
Господин Оливерос вдигна рамене. Чувствуваше се невероятно обезсърчен и потиснат. Погледна разсеяно и видя как героят от филма само с два изстрела повали петима от враговете си.
— През това време — добави с досада жена му — квитанциите ще продължават да идват и да се трупат, а разноските няма да бъдат покрити. Токът, телефонът, водата, училището на детето. И не забравяй таксите за изплащане на стенния телевизор и за основния ремонт на кухнята. Всичките ще ги върнат. И компаниите ще започнат да настояват. Какво ще им кажем, че банката е сгрешила и е изтрила сметката ни от своята… това де, памет, или как се казваше? Няма да повярват. Ще ни изключат телефона, няма да мога да говоря с никого, няма да можем да гледаме телевизия, защото ще ни спрат и тока. Няма да можем да платим наема на апартамента и ще ни изхвърлят оттук. Няма да можем да налеем бензин в колата. Какъв ужас…
— Жено, става въпрос само за няколко дни. Всичко ще се оправи веднага. Ще видиш.
— Не вярвам в банките. Никога не съм им вярвала. Лоши хора са там. Преди всичко беше много по-просто. Можеше да видиш парите, да ги държиш в ръцете си, да ги пипнеш, да ги преброиш. Сега всичко е цифри на парче хартия.
— Но е много по-практично.
— Освен когато нещата се объркат, като сега.
— И какво искаш да направя? Да отида там и да ги заплаша ли?
— Това би трябвало да направиш. Наистина винаги съм желала да имам малко по-решителен съпруг.
Въвеждането на МБК предполага изчезването на банкнотите и монетите с официален курс. От момента, в който всичко може да се плаща автоматично чрез банково прехвърляне на средства, единственото, което е необходимо за каквато и да е търговия, е да се изисква от съответната банка монтирането на свързващ терминал, нещо лесно постижимо. Щом се монтира терминалът, касиерът, със съгласието на клиента, извършва автоматично прехвърлянето на съответната сума от сметката на клиента в своята собствена, макар и да са в различни банки, защото МБС обхваща всички банки в света. Тъй като тези свързващи или всеобхващащи, както ги наричат още, терминали са пригодени само за един вид операции — прехвърляне на средства след въвеждане на МБК на клиента, личния му код и след разпознаване на отпечатъка на палеца му върху екрана, възможността да се извършват машинации с терминала е изключена. Благодарение на това престъпността чувствително намаля, понеже в който и да е магазин може да се краде единствено стока.
Собственикът на супермаркета поклати тъжно глава.
— Съжалявам, господин Оливерос, но се опитайте да разберете. Вече знаете, друг път сме приемали без никакво възражение, че изплащате покупките си със закъснение, и винаги сме ви гласували доверие. Но сега… Как мога да оправдая да се изнася стока без покритие в банката, та макар и закъсняло. Вашият проблем не е, че нямате салдо в сметката си, а че тази сметка не съществува. Каква гаранция имам! Вече знаете, сметките ни са в същата банка, така че говорих с тях и ми казаха, че вашият проблем е труден за разрешаване. Много труден. Как искате да рискувам?