— Да, разбирам ви, но бих искал и вие да разберете положението ми. Отнася се за грешка и съм сигурен, че банката ще ми даде обезщетение за загубите. Но за да се проверят тези неща, е необходимо време и може да минат десет, петнадесет, двадесет дни, преди да се изясни всичко. А какво да правя през това време аз?
— Разбирам ви, разбирам ви наистина, но не мога. Кълна ви се. Какво друго бих целял освен да мога да ви помогна?
Господин Оливерос излезе от магазина страшно ядосан и разочарован. Същата сутрин беше обяснил своя случай в предприятието си и беше поискал аванс. Бяха му казали, че няма никакви проблеми да му го отпуснат, но къде щяха да го преведат, щом сметката му вече не съществува? Можеше да му открият друга, разбира се, всъщност вече беше подал молба по съвет на областния директор на банката, но формалностите щяха да продължат около петнадесет дни, а дотогава въпросът щеше да бъде вече разрешен, надяваше се той. Проблемът се поставяше сега. Докато нещата се уредят, от какво щяха да живеят? С какво можеха да покрият всички разходи, които вече се трупаха?
Влезе вкъщи. Навсякъде беше тъмно.
— Мила — извика той. Жена му се появи разплакана от дъното на тъмния коридор. — Какво става?
— Спряха тока — изхлипа тя, — защото не сме платили.
— О — възкликна господин Оливерос. — Не могат да го направят. Защо ги остави?
— Дори не са идвали. Обадиха се по телефона и ми казаха, че разписката за консумация на енергия е била върната, че трябвало да минем още днес през службата им, за да не се наложи да ни спрат тока. Опитах се да им обясня положението, но се оказа, че обаждането е било на запис. Изглежда, че целият процес е автоматизиран, защото точно в дванадесет часа, понеже не отидохме да платим, техният компютър е прекъснал захранването.
Господин Оливерос започна наистина да се ядосва.
— Ще им се обадя и хубаво ще ги наредя. Ще видят те! — отправи се с енергична стъпка към телефона.
— Няма смисъл — каза госпожа Оливерос. — И телефонът не работи. Предполагам, че също са го изключили, макар че дори не си направиха труда да ни предупредят.
— О — възкликна отново господин Оливерос, този път сподавено.
Всъщност понякога компютърът е допускал грешки, които и най-добрите експерти по системите не са могли да обяснят. Просто в повечето случаи някои данни за клиентите ни са изчезвали. Подозира се, че това е в резултат на някои машинации. Знае се, че такива съществуват, но не могат да бъдат открити, докато сами не се появят по един или друг повод — обаче нищо не е доказано. Във всеки случай, като се имат предвид възможностите на централния мозък на МБС в Ню Йорк и обема на операции, които минават всекидневно през неговите ленти, трябва да считаме, че тези грешки са абсолютно маловажни и биха могли да се окачествят като незначителни, поради което съветваме всички наши асоциирани банки…
— Въпросът се разглежда в централното седалище на МБС в Ню Йорк — каза генералният директор по телефона. — Да, разбирам, че сте разтревожен, районът е ваш, ваш е и клиентът, но вече знаете, че за тези неща е необходимо време.
— Но господин Оливерос става все по-нетърпелив — заоправдава се областният директор — и аз го разбирам. Не може да купи нищо никъде. Не може да ползува дори градския транспорт. Спряха му тока и водата, откачиха му телефона и въпреки че неговият наемодател му е дал отсрочка, след като той е обяснил случая, ако не плати наема до края на този месец, ще го изхвърлят от къщата. Синът му е бил отстранен от училище, докато баща му не плати месечната такса. Сега преживяват с божията помощ в къщата на неговия шурей, чието семейство се е съгласило да ги приеме, докато нещата се оправят, но човекът е отчаян. Предприятието, в което работи, е готово да му отпусне аванс, но няма никаква сметка, на която да го прехвърлят. Спешно изискахме да се открие нова сметка, но информационният отдел на МБС в Ню Йорк ни отговори, че са претоварени с работа и не могат, само защото било спешно, да прекъснат веригата на процеса, за да въведат нови данни, така че трябва да се изчакат задължително петте дни. Той идва при мен вече седем дни поред, а последния път беше наистина бесен. Поиска да решаваме бързо. Аз не знаех какво да му отговоря.