От екрана генералният директор се усмихна с известно задоволство.
— Следващия път му кажете да помисли малко, преди да заплашва МБС. Все още не знаем дали всичко, което се е случило не е по негова вина, дали не е искал да ни изпързаля. Кажете му просто, че ако желае да предяви иск за нещо, да не се безпокои и без да се колебае, да заведе съдебно дело срещу нас. Тогава ще се заемем с него и ще го удавим. Освен това — усмихна се злорадо той — дори и да се захване да го направи, не знам как ще плати на адвокат.
Областният директор се въздържа от каквито и да било коментари.
Компютърът е като яйце. Не можеш да проникнеш вътре, без да счупиш черупката му. А да счупиш черупката означава да унищожиш окончателно яйцето.
Началникът на отдел програмиране погледна седемте души, струпани около бюрото на генералния директор на банката. Без да знае точно защо, се чувстваше като ученик пред изпитна комисия и това разваляше настроението му. Повдигна леко рамене, сякаш искаше да пропъди тези мисли от главата си. С присъщата за програмист точност започна да изрежда фактите.
— Да се проучи нещо в центъра по информатика в Ню Йорк е все едно да се умре — каза той. Това, което можах да проверя е следното: а) действително клиентът ни е притежавал сметка в нашата банка до двадесет и осмо число в началото на операциите; б) необяснимо защо след приключването на операциите за този ден сметката му е изчезнала; в) през същия ден по сметката са се извършили две операции: от нашия град са превели заплатата му и от главния отдел по информатика са анулирали изгубената МБК; г) двете операции са се провели нормално и са получили съответното окей; д) в края на деня сметката, данните на титуляра и салдото са изчезнали от главната лента на компютъра; е) не е станало никакво объркване в общите данни на компютъра и очевидно е трябвало да се извърши компенсация с някоя друга сметка; ж) специалистите от Ню Йорк не са намерили данни как се е случило това и са на мнение, всичко да се остави както си е; з) това мога да кажа.
Настъпи дълго мълчание. Генералният съветник, който през цялото време си играеше с един молив каза:
— Наистина ли… е всичко?
Противоречията бяха явни. Доста засегнат началникът на отдел „Програмиране“ потвърди:
— Абсолютно всичко. Поне онова, което е в човешките възможности. Колегата от отдел „Информатика“ — той направи бързо знак на своя началник — беше проверил всички данни в свързващия ни компютър, също без да намери нищо. Каквато и грешка да е станала, то тя е била в главния компютър в Ню Йорк, а не в нашия и като знаем как работят там, не смея да бръкна в огъня, на който се печем.
— Добре, казват, че вие, информаторите, сте опитни в свързването на нещата вътре в компютрите — прошепна представителят на акционерите.
Началникът на отдел „Програмиране“ и началникът на отдел „Информатика“ почервеняха леко, макар всички да бяха свикнали с подобни изявления.
— Вярно — произнесе бавно началникът на отдел „Програмиране“, — казва се, че който и да е способен информатор с познания в общото програмиране може да създаде информационна змия, която да действува в централния компютър, без да бъде открита, освен ако не се появи случайно по някакъв повод. В действителност и това се е случвало понякога. Според информацията, която съм получил — той погледна предизвикателно присъствуващите, — през последната година са открити седем змии, изпълзели на повърхността, но само в два от случаите са разкрити виновниците. Изчислява се, че още двеста-триста змии пълзят във вътрешността на компютъра, което е малко в световен мащаб. Но както много добре знаете, фактът, че такива змии съществуват, се признава от всички банки и вече се взема предвид при изчисляването на загубите и печалбите, понеже със съвременната техника е все още трудно да се открие подобен елемент. И във всички случаи — той широко се усмихна — искам да ви осведомя, че никоя змия, открита в централния компютър от влизането му в действие преди седем години, не е могла да бъде приписана на нашата банка. И тъй, каквато и да е забележка против нас граничи почти с обида — и той се втренчи в представителя на акционерите.
— Дори не съм искал да намекна, че се съмнявам в честността и благонадеждността на персонала от отдел „Информатика“ на нашата банка — побърза да каже човекът.
Началникът на отдел „Програмиране“ се усмихна още по-широко.
— Освен висшите изпълнителски кадри като вас, целият ни персонал е от информатиката, не забравяйте — произнесе бавно началникът на отдел „Програмиране“. — Но аз исках да ви обясня друго: салдото, което предлагаше сметката на нашия клиент, в момента на нейното… изчезване, беше толкова смешно, че никоя уважаваща себе си змия не би си направила труда да се увие около него. Не, господа, ако искате моето скромно мнение на специалист, мисля, че се намираме пред истинска грешка на централния компютър в Ню Йорк.