Выбрать главу

— Компютрите не грешат — изрече бързо генералният съветник.

Началникът на отдел „Програмиране“ сви устни в присъща само нему гримаса.

— О, не. Никога не грешат… на теория. Но непредвидените грешки могат да възникнат във всеки момент. Спомнете си например, че в деня, за който говорим, стана объркване в линиите на свързващия ни с Ню Йорк компютър. А освен това практиката показа, че анулирането на загубени карти е една от най-несъвършените програми на колегите ни от централната служба. Вижте, като информатор мога да ви кажа, че грешките на който и да е компютър са много, макар винаги да се откриват в момента и да се поправят и никой да не научава за тях. Но някои от тях се промъкват и, извинете за израза, тогава никой не знае какво да каже по въпроса. Случаят е такъв, мисля, въпреки че не мога да го докажа; ако можех, вече щях да съм намерил изход. Но такива неща се случват. Искрено смятам, че предвид салдото, което е фигурирало в сметката на клиента ни, най-добре е да му изплатим тази сума в нова сметка, да поискаме извинение за неприятностите, които му създадохме, и да забравим случая.

— Но това е все едно да признаем, че надеждността, която винаги сме приписвали на нашата система, е уязвима — измърмори генералният директор. — Представяте ли си какво би представлявала една кампания в този дух на пресата срещу нас. Би могла да разклати основите на МБС.

Началникът на отдел „Програмиране“ вдигна рамене.

— Ако искате да бъда откровен, оказва се, че случаят, който ни занимава, се среща по-често, отколкото изглежда, и се дължи на някаква грешка в сложното програмиране на централния компютър, която все още не е открита. Въпреки че ние в банките сме си все наши хора — той отправи леко иронична усмивка към всички присъствуващи, — слуховете, които стигнаха до мене от различни места, ме карат да подозирам, че „синдромът Оливерос“, позволете ми да го нарека така, е доста чест, макар че досега сме имали късмета да не се прояви в нашата банка. Така че можете да постъпите както желаете: вие сте специалистите, които трябва да вземат решение. Можете да продължите да разследвате, ако искате, аз мога да прекарам от един до три месеца в Ню Йорк и да проучвам въпроса; ще бъде чудесна отпуска за сметка на предприятието, но не ви гарантирам, че ще изкарам нещо наяве. И не е необходимо да ви казвам колко ще струва това на банката.

Присъствуващите се спогледаха, без да могат да кажат нещо. Накрая генералният директор шумно въздъхна.

— Добре — каза той. — Тежко ни, мисля, че трябва да вземем решение.

От какво се оплаквате? В края на краищата всички са виновни, докато не се докаже обратното.

(Народна мъдрост)

Господин Оливерос облече най-хубавия си костюм и най-хубавата си риза, сложи най-хубавата си вратовръзка и обу най-хубавите си обувки. Среса се грижливо пред огледалото, като се стараеше да не остане нито един непокорен косъм.

— Какво мислиш, че ще ти кажат? — попита шуреят му.

— Не знам — отговори господин Оливерос. — Но както ми съобщи областният директор, когато ми се обади по телефона в предприятието, самият генерален директор на банката ще дойде да се срещне с мене. Чувствуват се виновни за случилото се, сигурен съм.

Шуреят на господин Оливерос никога не беше вярвал прекалено много на обясненията му за случилото се. А господин Оливерос си въобразяваше, че шуреят му минава за умен човек, и макар да не можеше да си обясни защо, гледаше на него с мъничко възхищение и завист… а пред себе си признаваше, че самият той е глупав и нещастен и всичко му е потръгнало зле или че може би с кутсузлука си е пропуснал нещо.

— От петнадесет дни те държат в безизходица — ако не бяхме ние…

На господин Оливерос му беше дотегнало вече от изражението на върховно снизхождение, което си придаваше шуреят му, откакто, след молбите на жена му, ги беше приел в къщата си.

— Вече ти казах, че когато проблемът се разреши, ще ти платя всички разходи, не се безпокой!

— Не става дума за това, момче. Мисли по-добре, че ще трябва да платиш на компаниите за тока, телефона, водата, за възстановяване на услугите. Разбрах, че в последно време вземат скъпо. И какво ще каже синът ти на своите другарчета в училище.