— Върви по дяволите — изръмжа господин Оливерос, а в главата му се въртяха доста тревожни мисли. Оправи за последен път възела на вратовръзката си и излезе на улицата, след като целуна хладно неспокойната си съпруга. Стигна до районното седалище на банката пет минути преди определеното за срещата време. Накараха го да чака цели тридесет минути в преддверие, пълно с изпокъсани стари списания. После през вратата се показа едно момиче и го покани.
— Господин Оливерос, заповядайте, моля.
Влезе в кабинета. Областният директор се бе изправил встрани, а пред голямото бюро седеше друг, по-възрастен човек, по-елегантен и по-представителен, с посребрена коса и проникновен поглед през дебелите рогови очила.
— Господин Оливерос, седнете, моля. — Изчака, докато посетителят седне, и тогава подхвана без предисловие. — Запознахме се внимателно с вашия случай и искам да бъда откровен с вас. Убедени сме, че е извършена някаква машинация със сметката ви — той вдигна бързо ръка. — Не, не ни разбирайте погрешно. Не казвам, че вие сте виновен за измамата… въпреки че не можем да отхвърлим подобна възможност. Истината е, че виновникът за това, който и да е той, е много ловък или много неопитен. Почти бих се заклел, че е неопитен — добави. После замлъкна, за да си поеме дъх.
Господин Оливерос понечи да каже нещо, но другият го прекъсна.
— Накратко, положението сега е следното: разполагаме с методи за разкриване, с които лесно можем да узнаем какво се е случило. Но разноските по такова разследване в сравнение със салдото на сметката ви не оправдават подобни действия. Освен това, ако накрая се изясни, че виновникът за случилото се сте вие, би трябвало да прехвърлим на ваша сметка разходите по разследването и съдебните разноски, а като се има предвид месечната ви заплата, това ще ви разори.
Господин Оливерос внезапно се стресна и пребледня.
— Но слушайте, аз…
— Не, не възразявайте, моля — прекъсна го бързо генералният директор. — Вашият случай се разглежда от банковия съвет. Аз лично съм на мнение, че би трябвало да доведем работата докрай. Но членовете на съвета са по-практични и по-благоразположени. След като се запознаха внимателно със случая и тъй като са убедени, че със сметката ви е извършена някаква машинация, решиха за доброто на всички да оставят нещата така, както са, тоест да не предприемат никакви действия срещу вас. Мисля, че би трябвало да се радвате.
— Но — прошепна господин Оливерос объркан — моята сметка…
— Когато се стигна до решението — продължи невъзмутимо генералният директор, — аз предложих на съвета просто да ви накараме да подпишете един документ, чрез който се отказвате от правата си над сметката и от каквото и да е обжалване, а в замяна ние няма да предприемаме никакви законни действия срещу вас. Но, повтарям ви, съветът на нашата банка е благоразположен. Така че, за да приключат с въпроса, решиха да открият нова сметка на ваше име, а сумата, която сте имали в предишната до нейното… хм, изчезване, да се вземе за начална вноска. Нещо, което в действителност никога не бих подкрепил.
Господин Оливерос почувствува леко облекчение.
— Добре, при това положение…
— Не, изслушайте ме внимателно — генералният директор изведнъж поклати заплашително пръст и повиши глас. — Нашата банка реши да бъде великодушна с вас просто защото не желаем да се дава никаква гласност. Не искаме никой да си мисли, че може да върши машинации със сметките ни и да се измъква невредим. Така че за ваше собствено добро ще оставим нещата така. Щом излезете от този кабинет, забравете случката и че вероятно сте били замесен в нея, не обсъждайте с никого великодушното ни решение. Защото, предупреждавам ви и говоря съвсем сериозно: ако до нашите уши стигне какъвто и да било коментар за случая, ако се появи някакво съобщение в пресата, ако се даде най-малка гласност на инцидента, тогава парите наистина няма да бъдат от значение за нас: ще започнем разследване по всички правила, ще стигнем до същността на въпроса и ще приложим срещу вас закона с цялата му строгост. Ще ви разпънем на кръст, разбирате ли? Бъдете сигурен.
Господин Оливерос сякаш се смали с пет сантиметра. Размърда се нервно на стола.
— Кълна ви се, че…
Генералният директор смекчи малко тона си.
— Добре, да не говорим повече по въпроса. Първи аз искам да забравя тази неприятна история. Идете сега на партера, в отдела за нови сметки, и там ще ви накарат да подпишете всички необходими документи — отказа ви от каквото и да е обжалване, заповед за прехвърляне на салдото от една в друга сметка, ще изтеглят старите ви карти, за да ги анулират, ще ви дадат нови и ще определят новия ви личен код. Сбогом, приятен ден.