Господин Оливерос искаше да каже нещо, но мъжът беше станал вече от стола си и му подаваше ръка, а той машинално я стисна. Поколеба се още няколко мига, после, давайки си сметка, че тук няма повече работа, нерешително се обърна и излезе.
Генералният директор остана загледан в затворената врата със смръщени вежди.
— Горкият нещастник — измърмори той.
— Какво казвате? — попита областният директор.
Генералният директор махна неопределено с ръка, сякаш се събуждаше.
— Не, нищо, не ми обръщайте внимание. Говорех на себе си. Понякога човек трябва да представи някои неприятни документи за доброто на предприятието.
Областният директор изглеждаше леко объркан. Попита:
— Наистина ли смятате, че той се е опитал да хитрува?
Генералният директор се разсмя.
— О, не. На последното събрание вие чухте вече мнението на нашите специалисти. После направихме още няколко проверки и наистина, на пръв поглед, неговият случай сякаш се повтаря. В Ню Йорк го разследват подробно. Изглежда, че е свързан с анулирането на остарели и загубени карти: понякога компютърът, вместо да отстрани МБК, направо изтрива от своите вериги името на клиента там, където го срещне, заедно с всичко, което го придружава, и сетне сметката чисто и просто изчезва. Онова, което не са проверили още и ги тревожи, е къде ще отидат тези данни. Информатиката е наука на умопобърканите — въздъхна той. — Нека забравим случая. Заемете се с всичко и най-вече съберете старите МБК на този човек и уредете още днес да ги анулират в Ню Йорк. Използувайте кода за свръзка, за да не ви попречат. Искам да разреша този въпрос колкото се може по-скоро. Изключително неприятен ми е.
— Да, господине — съгласи се областният директор. — Още сега, господине.
Живейте в крак с новото време. Възползувайте се от предимствата на високата технология на информатиката. Нашата банка ще ви предложи всякакви гаранции без никакви проблеми. Заповядайте в нашата банка! Тук всеки клиент е господар!
Господин Оливерос се върна горд в къщата на шурея си. Показа двете МБК, своята и тази на съпругата си, чиято сребриста повърхност изглеждаше по-блестяща, а невидимият магнитен отпечатък още се усещаше по пръстите.
— Бяха изключително учтиви — излъга. — Поискаха ми извинение за грешката си и ми откриха веднага нова сметка със същото салдо, което имахме в предишната. Можем да я използуваме от днес. Няма да чакаме петнадесет дни. Запазих кодовете ни отпреди — не посмя да признае, че не е в състояние да запомни друг — и само остава да отидеш да регистрираш отпечатъка на палеца си. Утре ще съобщя в предприятието, че вече не се нуждая от аванс.
— А разходите? — попита жена му.
— Какви разходи?
— Ще трябва да възобновим отново всички услуги и това ще ни струва пари. А проблемите, които имахме? А разкарването нагоре-надолу? А срамът? Трябваше да им поискаш обезщетение.
Господин Оливерос изведнъж се почувствува неудобно.
— Добре, истината е, че бяха толкова загрижени за случилото се, та не успях да ги притисна достатъчно. В такива случаи, знаеш, човек се чувствува…
— Да, вече зная: великодушен. Ти си глупак. Можеше да извлечеш полза от положението. Да ги заплашиш с иск; да се обърнеш към вестниците, не знам. Тези хора не искат гласност. Винаги отстъпват, като ги заплашиш със скандал. Но като си толкова некадърен…
Господин Оливерос се опита да се изплъзне от положението.
— Добре, и така да е, всичко това няма значение вече. Нещата се уредиха, нали? Да ги забравим и да го отпразнуваме. Утре ще поискам разрешение от предприятието и ще уредя въпроса с услугите, но днес не искам да се тревожа. Ще отида до нашия супермаркет и ще бутна под носа на оня глупак, собственика, новата МБК, за да я помирише добре. И ще купя много неща от най-скъпите. Днес ще пируваме, ей, ти — сбута с лакът шурея си, който го наблюдаваше едновременно с изненада и ирония, сякаш не му вярваше. Съмняваше се в думите му, въпреки че банката наистина му бе върнала парите. — Ще си прекараме царски!
Госпожа Оливерос понечи да каже нещо, но господин Оливерос беше вече излязъл навън и весело си тананикаше, докато чакаше асансьора. Шуреят му погледна сестра си и поклати глава.
— Винаги съм ти казвал, че не трябваше да се жениш за този човек. Нещо не е в ред.
А господин Оливерос бързаше надолу по улицата към супермаркета (шуреят му живееше недалече от тях) и си мислеше за първото си малко отмъщение. Влезе наперено в магазина и усети, че собственикът, който стоеше зад щанда за колбаси, го гледа втренчено. Взе една количка и започна да слага в нея продукти: опаковка пушено филе, кутия хайвер (истински), две бутилки шампанско от най-хубавата марка…