По усилващия се шум на реакторите разбра, че бяха готови за излитане. Сивата мъгла започна да се плъзга назад, от другата страна на илюминатора. После изведнъж Алварес усети някакво разтърсване, внезапен тласък отдолу, както при изкачване в свръхбърз асансьор. „Но не е и като при обикновените полети — каза си той, — а нещо много по-силно.“ Изкачваха се нагоре. Машината се движеше почти вертикално и Алварес почувствува необяснимо гадене. През илюминатора не можеше да види нищо, само вихрушки с неясни форми. После машината потъна в памукообразен сивкав слой. Ситни капчици започнаха да се стичат от външната страна на двойното стъкло, като че ли бягаха уплашени. Забеляза, че памукообразната пелена, която сякаш бе обвила машината, ставаше все по-бяла, докато накрая заприлича на хигроскопичен памук. Стисна по-силно куфарчето.
Тогава изведнъж слънцето избухна около него.
— Господин Балиер, господин Алварес пристигна. Чака ви в заседателната зала.
Аугусто Балиер се отдръпна леко от парапета и погледна ръчния си комуникатор. Движението бе едновременно инстинктивно и ненужно: секретарят му се намираше пет етажа по-долу. Включи радиотелефона на трето положение.
— Добре, Пен. Нека почака един момент. Идвам веднага.
Облегна се отново на парапета и погледна надолу, към морето от облаци, които плуваха на повече от хиляда метра. Не се виждаше абсолютно нищо. Превключи радиотелефона на първо положение.
— Кати, Оливър, трябва да се прибирам. Качете се сами.
Чу се пращене, после едно изщракване на личната му вълна. Писклив глас изтананика:
— Добре, татко, не се притеснявай. Идваме веднага. Само да се гмурнем още веднъж.
Поклати глава едновременно с укор и снизхождение. Не изчака двете черни точки да изплуват, там долу, в далечината, като две мухи в безкрайността. Обърна се и се отправи към асансьорните кабини. Натисна бутона за своя кабинет.
Пет етажа по-долу, в заседателната зала, стисна влажната, мека ръка на своя подчинен. Белезникавият цвят на лицето на Алварес, присъщ на всички, които живеят под облаците, контрастираше ярко със силния загар на ръцете и лицето на Балиер. Без да поздрави, Балиер премина направо към основния въпрос.
— Носите ли отчета?
Алварес извади дебело досие от куфарчето с документите и му го подаде.
— Тук е всичко, господин Балиер. Отчетите, статистиките, допълнителните документи и крайният резултат.
Балиер прелисти набързо страниците. Към края се спря. Едно заглавие гласеше: Кратък преглед на положението. Прочете го подробно. Прескочи една не много изискана дума.
— Всичко това е абсурдно — рече той. — Дават ли си сметки за какво настояват? Все едно да спреш прогреса.
— Казаха, че мислят да отстояват твърдо позицията си, господин Балиер. Ще прибегнат до помощта на правителството, ако се наложи.
Балиер удари силно с юмрук по заседателната маса.
— Настояват! — изкрещя той. — Кой настоява? Четирима глупави паникьори, все едни и същи! Като се позовават на вечните лицемерни принципи на дядовците си! Че ако екологичното равновесие, че ако унищожаването на околната среда…! Ясно е, че нито един технологичен напредък не се постига без отстъпки, но вече се вземат всички мерки! И стигнахме до момента, в който е необходимо да се действува решително, а истиолът е единственият изход. Или навярно имат някоя по-добра идея? Защо не предложат друго разрешение, вместо да саботират опитите ни; та ние сме загрижени единствено за благополучието на човечеството.
Алварес махна обезсърчено с ръка.
— Те са хора на крайностите, господин Балиер. Казват, че са готови да стигнат, докъдето е необходимо. Точно в този момент подготвят манифест…
— Манифест — изсумтя Балиер. Премисли думите му, като клатеше огорчено глава. Претегли на ръка досието, сякаш преценяваше значението му. Остави го на заседателната маса.
Изведнъж като че ли промени мнението си. Изразът на лицето му се смекчи.
— Добре, господин Алварес — каза той. — Виждам, че отлично сте се справили със задачата, която ви бе възложена, но на Съвета е нужно да се запознае основно с това досие. И щом сте вече тук, мисля, че докато ние анализираме проблема, за вас ще е най-добре да се насладите на всички удоволствия, които предлага платформата. Когато вземем решение, ще ви уведомя. Дотогава моят секретар ще се погрижи за вас: кажете да ви настани в хубаво жилище и да ви открие банкова сметка. И не се безпокойте за нищо: имате открит кредит. Сега ме оставете сам, ако обичате.