Алварес се изчерви. Разбира се, че си спомняше: на излизане от заседателната зала, все още объркан от ситуацията и от думите на Аугусто Балиер, се сблъска с истинската красота в прилепнал червен гащеризон и каска в ръка.
— Качвахме се, за да се гмуркаме, знаете ли? — каза момичето. — Оливър и аз. Татко ни бе казал, че има посещение отдолу… тоест — побърза да уточни то — една свръзка с европейския завод, която му носи нещо много важно. — Погледна го и леко му намигна. — Наистина ли беше толкова важно, господин…?
Въпросът увисна във въздуха, като че ли момичето чакаше да го довърши той, казвайки името си. Алварес се поколеба. Не знаеше до каква степен дъщерята на Балиер бе в течение на делата на компанията и си помисли, че може да допусне сериозна грешка, ако бъде недискретен. Тя сякаш отгатна колебанието му и се засмя още по-силно.
— Добре де, няма значение, не ми го казвайте. Ще си представим, че става въпрос за държавна тайна. Мислите ли да останете дълго на платформата?
За цял живот, би искал да каже Алварес. Но не знаеше колко време може да прекара тук, не зависеше от него. Балиер му бе наредил да се качи и Балиер щеше да определи кога да слезе отново.
— Не зная — произнесе той. — Няколко дена, предполагам. Докато баща ви… — в думите му прозвуча леко самодоволство. — Докато разрешим проблема, който ме доведе тук.
— Какъв проблем? — Тя си даде сметка, че пак настоява за същото, и отново се засмя. Махна с ръка. — О, все едно, забравете това. Не искам да зная нищо за служебните работи на татко, а и той не обича много да ни разказва за тях. Аз разбирам защо е така, макар че Оливър се дразни страшно. Оливър никога няма да заприлича по характер на татко.
— Оливър ли? — Алварес си даде сметка, че въпросът му прозвуча нахално, но вече го бе задал. Изведнъж се почувствува смешен, задето бе полюбопитствувал.
— Да, съпругът ми — уточни тя. — Не си ли го спомняте? Беше с мен, когато почти се сблъскахме… когато се срещнахме за пръв път. Отговаря за счетоводната дейност на компанията. Затова се ядосва, когато татко не иска да му разкаже в подробности за някоя операция, за която отговаря той самият. Казва, че не е етично и че освен това сам човек не може да ръководи предприятие като компанията „Балиер“, без да се доверява на никого, понеже един ден, когато вече няма да го има… — засмя се тя не на място. — Какъв абсурд, нали? Но Оливър е такъв, абсурден. Баща ми е само на петдесет и шест години, а пък е и здрав като канара.
Изведнъж Алварес се почувствува неловко. Не знаеше какво очаква и дали изобщо очаква нещо, но когато тя му заговори така приятелски, за миг се бе почувствувал малко по-близко до този свят, който дотогава му бе изглеждал враждебен. Не знаеше дали момичето го беше заприказвало от обикновен и нищо не значещ шовинизъм, който у жителите на платформите се проявяваше при завързването на запознанства с представители на света долу, но и това не го засягаше: беше само връзка, приближаване до онази вселена, тъй жадувана и тъй далечна. А сега, като му говореше за съпруга си, тя отново се беше отдалечила и бариерата отново се бе спуснала. Дълбоко в съзнанието му обаче едно гласче му шепнеше, че във всеки случай за елита на платформите бракът не означава абсолютно нищо, само една социална условност, и въпреки това той отново се почувствува потопен в деликатното си положение на човек от по-ниско съсловие. Комплексът му за малоценност го завладя главозамайващо.
— И тъй, аз… — осмели се да каже той.
Но девойката като че ли нямаше намерение да му даде възможност да вземе инициативата.
— Слушайте — прекъсна го тя властно. — Вие ще поостанете тук, нали? Имате ли конкретен план? Срещнали ли сте някое момиче? Имате ли приятели?
Той поклати отрицателно глава.
— Чудесно, тогава сама се провъзгласявам за ваш екскурзовод и ангел-хранител. Ще ви покажа платформата. После ще отидем да се гмуркаме, а след това ще посетим местата за развлечение. Харесва ли ви програмата?
Алварес преглътна мъчително. Беше смаян.
— А… съпругът ви? — Осъзна, че въпросът му е не само неуместен, но и глупав, защото издава по-ниското му положение в обществото, но не можа да се сдържи.
— А, Оливър! — Тя неопределено махна с ръка, с което даваше да се разбере, че това няма ни най-малко значение. — В момента е с татко и обсъждат ония важни проблеми, които вие му донесохте от Земята. Чувствувам се толкова самотна и изоставена, както и вие, така че защо да не споделим самотата. Предупреждавам ви, че съм изключително опитна екскурзоводка.
Тя увисна на ръката му и го дръпна неудържимо към себе си.