Настроението на Аугусто Балиер се развали и през дългата безсънна нощ се влошаваше все повече. След като внимателно прочете доклада, написан от Алварес, Балиер успя да погледне реалистично на въпросите, които трябваше да разреши, и на цялата объркана проблематика, свързана с тях. Този път работата беше сериозна. Не ставаше въпрос, както се беше случвало вече много пъти, да запуши устата на трима-четирима екзалтирани представители на пресата, които бяха започнали глупава сензационна кампания срещу някои от неговите производства. Налагаше се да се противопостави на цяла международна организация с широка популярност, на Комитета за защита на планетата, който се беше обявил категорично против най-амбициозния, най-скъпия и най-доходния проект на компанията „Балиер“ производството и пласмента на истиола — „първото действително евтино гориво“, „истинското разрешение на всички енергийни кризи“, „горивото, чиито резерви няма да се изчерпят никога“, както гласеше рекламата, изготвена от Балиер… Ставаше дума за синтетичен продукт, получен по химически път от групи макромолекули. Този продукт според резултатите от анализите, които побърза да разтръби Комитетът за защита на планетата, създаваше в процеса на синтезиране неусвоими отпадъци от триста до четиристотин процента повече в сравнение с полученото количество продукция… Някакви твърди отпадъци от рода на шлаката, които нямаха ни най-малко приложение и чието отстраняване изглеждаше, по мнение на самите специалисти от компанията „Балиер“, по-скоро проблематично… меко казано.
Комитетът за защита на планетата бе заплашил да направи политически въпрос и да издействува от всички правителства в света категорична забрана на продукта, ако не се гарантира пълно унищожаване на отпадъците… което дори и да бе възможно, се оказваше страшно разхищение. Разбира се, да се накарат правителствата (много от тях участвуваха непряко в сделките на многонационалната компания) публично да обявят категорична забрана на продукта, пък било само и принципно вето върху пласмента му, беше до голяма степен спорно, но щетите, които можеше да понесе в този случай компанията, бяха големи. А вече бяха похарчени повече от сто милиона долара за проучването и подготовката на производството на продукта и за построяването на първите заводи за синтез.
Позоваваха се на екологията. Екологичното равновесие на планетата, твърде нарушено само по себе си, отново бе в опасност. „Сякаш някога наистина е съществувало такова равновесие“, измърмори Балиер.
В единадесет часа сутринта, когато влезе в заседателната зала, двадесет и шестимата членове на Дирекционния съвет се бяха вече събрали и разговаряха. Възцари се пълна тишина. Балиер огледа присъствуващите и забеляза, че пред всеки лежи копие от доклада. Беше наредил да го размножат набързо още в ранните часове на деня. Поне теоретически бяха в течение на проблема. Седна.
— И така — каза той — вече сте се запознали с положението. Или поне би трябвало да сте се запознали. Така че няма да се спирам на подробностите. Имаме два изхода. Да зарежем производството на истиол, да загубим сто милиона, да изпуснем възможността компанията да получи невиждано досега разширение и същевременно да лишим света от един контролируем източник на енергия, обикновен и евтин. Или да продължим, като посрещнем всички последствия.
През залата премина вълна от шепот. Един от съветниците вдигна ръка, в която държеше химикал:
— Смятам, че първият изход не бива дори да се споменава. Мисията на едно търговско предприятие е да произвежда, независимо от всички трудности, които могат да възникнат.
— Подкрепям Орви — каза друг съветник. — И вярвам, че всички мислим така. Но какви са последствията, с които ще се сблъскаме, ако продължим напред.
Балиер се отпусна на стола си.
— Знаех, че мога да разчитам на всички вас — той изрази общото съгласие седнал. — Именно това ще трябва да обсъдим сега.
Алварес бе удивен от пищното великолепие на платформата. Тази сутрин, когато започна да се разхожда напосоки сам, успя да види само едно странно чудовищно струпване на блокове, куполи, улици, които приличаха на ровове, градини и хора, които се движеха напред-назад по плъзгащите се тротоари. Невероятен хаос, който го караше да се чувствува ужасно чужд.
После Кати му показа, че във всичко съществува ред. Платформите бяха сами за себе си самостоятелни единици. Основата им, дебела двеста метра, представляваше основите на града, неговите складове и недра. Във вътрешността им хаотично бяха струпани тръби, котли, контролни уреди… Високото, цилиндрично здание, което се издигаше в геометричния център на целия град, беше оста на платформата и поддържаше равновесието й. Във вътрешността му се помещаваха енергийните системи, контролните уреди за поддръжка на екраните за регулиране на атмосферното налягане, а в най-високата му част се намираше главната система за контрол на града. Навсякъде около него в естествена хармония, в съвършено равновесие се намираха обитаваните зони.