Всичко беше изрядно чисто и хигиенично, впрочем така както хората бяха пожелали. На платформите нямаше смет; всеки ден един огромен товарен стратореактор минаваше да прибере битовите отпадъци и след като ги стриваше на прах, ги изхвърляше в една от морските бездни на планетата.
— Ние сме чисти — каза Кати. — Не сме като вас отдолу, дето замърсявате постоянно всичко — и отново се засмя; чувствуваше се горда, че живее в такъв свят, и усещаше непреодолимо желание да предаде, да сподели тази гордост с някого, който би се удивил пред него.
Алварес беше идеалният слушател; задаваше учудено въпроси, възклицаваше, въодушевяваше се като дете. Заведе го до контролната кула и от най-високата й остъклена част, предназначена за наблюдение, той се полюбува на панорамната гледка на цялата платформа. Беше необикновено и величествено. Показа му мястото на периферния блок, в който живееха те. „С частен трамплин за гмуркане от същата страна“ — настойчиво повтаряше тя. С Оливър се бяха настанили в една пететажна сграда, а до нея се издигаше друга, която обитаваха родителите й, после още две — с канцеларии за управленческия персонал на компанията, а последната бе предназначена за приеми и за почетните гости. На Алварес дори не му мина през ума, че бе отседнал в хотел близо до кулата за централно управление и контрол. Беше логично да е така. Гледаше Кати, слушаше нейните шумни обяснения и тя му изглеждаше все по-чаровна.
— Нека бъдем искрени както пред самите себе си, така и пред другите — каза Балиер, като гледаше втренчено присъствуващите. — В продължение на десетилетия светът само говори за неизбежното изчерпване на естествените енергийни източници. Първо бяха въглищата, после петролът, после пак въглищата. Водноелектрическата енергия стигна до предполагаемата точка на задоволяване на нуждите от енергия. Наложи се да се откажем от традиционната термоелектрическа енергия поради изчерпването на горивата й, а атомната създаваше ред допълнителни проблеми, най-незначителният от които бе скъпото оборудване. И ето че ние успяхме да предложим на света едно сполучливо разрешение, евтино и практически вечно: истиола. Безвреден продукт, който, без да създава и най-малка опасност от замърсяване, трябва само да бъде въведен в конвертор, за да достави огромни количества електрическа енергия. Светът можа да проучи цифрите: стойността на един конвертор е смешно малка, един цветен телевизор струва повече. Енергията, която доставя истиолът, се оказва за дадена мощност една трета от стойността на традиционната енергия и всеки може да се снабди с нея според нуждите си. По този начин се премахват мрежите за разпространение, проблемите във връзка с лимитите на мощността… всички неудобства на обикновената електрическа енергия. Можем само да се възхищаваме от предимствата на истиола.
— По дяволите цялата тази реторика — изръмжа някакъв дебел мъж, който дъвчеше нервно пура. — Балиер, всички знаем каква е същността на въпроса. Нека не се самозалъгваме. Обвиняват ни, че в процеса на синтезиране истиолът произвежда четири пъти повече отпадъци от своя обем, макар после полученият продукт да се изразходва напълно, като се превръща в енергия. Нападат ни, защото тези отпадъци не могат да се усвоят по никакъв начин; не се разпадат, не могат да се изгорят, нито да се превърнат в нещо полезно. Нека не си затваряме очите: това е нашият проблем. Въпросът, който поставя и Комитетът за защита на планетата.
Един висок, слаб мъж, с бледо, изпито лице се изкашля. После каза с пресипнал глас:
— Всички знаем, че това е вярно.
— Много добре, но какво искате да направим — изръмжа Балиер. — Разбира се, на път сме да създадем цяла серия вторични процеси, които да премахнат отпадъците още в процеса на синтезиране на продукта… Проблемът очевидно има някакво разрешение. Но каква ще бъде реалната печалба от това. Всички вие сте прочели в досието, което ви бе предоставено, информация за различните предложения за унищожаване на отпадъците. Съществуват три възможни процеса с три различни степени на унищожаване. Най-евтиният от трите оскъпява истиола почти двеста процента и неговата ефективност е повече от спорна. Най-скъпият увеличава цената му приблизително с петстотин процента и никой не е в състояние да гарантира пълната му ефективност. Вижте, атомната енергия също би могла да бъде евтина, ако не поставяше неразрешимия проблем за мерките за сигурност и унищожаването на отпадъците. Истиолът притежава едно голямо предимство пред атомната енергия: отпадъците могат да се окажат голямо бреме, но в замяна никога няма да са опасни.