— Веднага не — обади се слабият мъж. — Но след време?
Настъпи продължително мълчание. Всички се спогледаха нерешително, в очакване някой да каже нещо, да даде изведнъж вълшебно разрешение. Накрая един мъж, унил на вид, изръмжа:
— Балиер, действуваме като глупаци. Не вярвам да си ни събрал тук, за да оплакваш заедно с нас глупостта на масите и злата ни участ. Все нещо ти е хрумнало в голямата кръгла глава, нали? И тъй, изплюй камъчето и да не губим повече време. Всички знаем много добре за какво ни дърпат.
Балиер въздъхна дълбоко.
— Добре, Хецел. Както винаги слагаш пръст в раната с присъщата ти деликатност, така че да преминем към същността на нещата. Накратко и без заобикалки, нашата алтернатива в положението може да се обобщи така: ако въпреки всичко решим да продължаваме напред и да пуснем истиола на пазара, с което, смятам, всички сме съгласни, можем да тръгнем по два пътя. Искам да вземем тук окончателно решение кой от двата ще изберем. Единият е да приемем изискванията на Комитета за защита на планетата.
— Комитетът за защита на планетата иска истиолът да бъде обявен за отровен продукт и дори да не се започва производството му — отбеляза дебелият мъж.
Балиер отхвърли забележката, като енергично махна с ръка.
— Решихме, че няма да говорим за това — каза той. — Никой не забеляза, че в нито един момент не пристъпихме към гласуване. Един от пътищата, повтарям, е да приемем изискванията на Комитета за защита на планетата и да подложим производствения процес на истиола на ефективна вторична система за пречистване и унищожаване на отпадъците. Както всички знаете вече от досието, което имахте възможност да прочетете, това ще оскъпи нашия продукт от двеста до петстотин процента и ще премахне с магическа пръчка конкурентноспособността ни. Досега работихме експериментално с истиола, докато подготвяхме кампанията за пускането му на пазара. Хвърлихме всички сили за развитието на основната характеристика на продукта: истиолът, освен че е чист, е много евтин източник на енергия, най-евтиният на пазара. Всички вие знаете много добре какво ще се случи, ако кажем сега, че цената на нашия евтин продукт трябва да се увеличи пет пъти. Разумно ли е да поемаме такъв риск?
— Добре, може да поставим въпроса пред масовия потребител — каза младият мъж, който присъствуваше тук единствено заради брака си с дъщерята на собственика на осемдесет и седем процента от акциите на компанията.
Балиер погледна намръщено зет си.
— Хората са прекалено емоционални — изръмжа той. — Не може да се преговаря с тях, ако в същото време група сантиментални глупаци им надуват главите с приказки за смъртта на птиците и растенията, за изчезването на рибите от морето, за производството на все по-големи планини от боклуци, за едно предполагаемо бъдеще на опустошение и смрад.
— Мисля, че именно тази характерна черта — емоционалността на хората, може да бъде нашето разрешение — обади се друг млад мъж с рядка права коса, чиито очи блестяха зад дебели стъкла в кръгла метална рамка. Балиер леко се усмихна. Гордееше се с началника на отдел „Развойна дейност“ и отдавна чакаше той да се намеси. Всъщност се беше погрижил да насочи постепенно разговора нататък, за да му даде възможност да каже онова, което очакваше да чуе.
— Да, Бил — насърчи го той. — Изглежда, имате някаква идея.
Младежът измърмори:
— Да, господин Балиер, може би не е точно идея, но… И тъй — той замълча за миг — смятам… Смятам, че подхождаме към въпроса погрешно. По-точно казано — побърза да добави, — тръгваме от погрешна точка, като приемаме тяхното виждане, когато в действителност точно те грешат. Добре — засмя се леко, — вие знаете много добре кои са те. Искам да кажа, че ни обвиняват за създаването на продукт, който с течение на годините може да доведе до недопустимо замърсяване на света — засмя се отново. — Претендират, че не знаят, че и без истиола светът е вече прекалено замърсен. Точно така се случва винаги: никога не се действува навреме, нещата се провалят и неизбежно идва момент, когато се появява някоя изкупителна жертва, на чийто гръб се стоварват нападките за всички допуснати грешки. Мисля, че нашият погрешен подход се състои именно в това; обръщаме им прекалено голямо внимание, когато в действителност би трябвало да ги контраатакуваме енергично и да разобличим всичките им машинации.