— Да се връщаме — прошепна той, като усещаше стомаха си свит на топка. — Моля ви!
— И тъй, ето каква ще е нашата непосредствена политика по този въпрос — каза Балиер и в гласа му прозвуча диктаторска нотка. — Трябва да се покаже на хората, че истиолът е не само необходим, но и жизненоважен за оцеляването на цивилизацията. Ще организираме гигантска кампания, за да се осъзнае този факт. На първо място, и това го възлагам пряко на вас, Бил — той кимна леко с глава към началника на отдел „Развойна дейност“, — ще действуваме като разтревожени за съдбата на съвременния свят и ще им покажем, че той загива, лишен от други енергийни източници, които да заместят „агонизиращите“, традиционните. Ще договорим за нас по един час седмично във всеки един от двадесет и трите национални канала на Световизия. Компанията Юнайтедс Артистс може да осъществи планирането на сериите, ще поговоря с Оскар, не може да ми откаже. Ще трябва да подберем добре заглавията: „Свят без енергия“, „Ентропия“ или нещо подобно. Не, „Ентропия“ не става. Хората няма да разберат какво искаме да им кажем. Накрая серии от програми с предупредителен характер, твърде различни по стил и съдържание, но чрез които ще покажем на света това, което неизбежно ще сполети обществото ни до десет години, ако се изчерпят източниците на енергия. Бил, оставям на вас разгръщането на цялата кампания: програми, анкети, информации, драматизации… накрая всичко, което сметнете, че е подходящо. Имам ви доверие.
— Необходимо е да всеем известна паника сред масите.
— Паника ли? — Дебелият мъж, който, изглежда, лека-полека се беше унесъл, се стресна изведнъж. — Няма ли да се получи обратен ефект?
— О, не, напротив, ако съумеем да дозираме нещата — рече Бил на един дъх. За секунда, изглежда, се разкая, че бе навлязъл в територията на Балиер, но продължи да говори: — Когато втълпим на хората идеята, че без енергия всички ще измрем от изтощение: затворени фабрики, недостиг на светлина, липса на средства за съобщения, ограничения в радиото и телевизията… И тъй, когато те осъзнаят, че енергията е жизненонеобходима за оцеляването ни като цивилизация, ще приемат истиола като истински спасителен сал. Тогава ще можем спокойно да пуснем нашия продукт.
— Точно така — завърши Балиер. — Ще премерим добре крачките си. Щом създадем благоприятна обстановка, ще се притечем на помощ на хората като спасители на цивилизацията. „Истиолът ще прогони страха от изчерпване на енергията далече, далече, далече…“ Ще трябва да ни прегръщат и да ни целуват, сякаш сме спасили живота им — засмя се леко той. — Знаете ли? Смятам, че би трябвало да предприемем още една стъпка в кампанията и да предложим г-н Ернбауч за Нобелова награда за химия. Не мислите ли? — Мъжът, когото споменаваха, разчорлен и унил, беше седял мълчаливо през цялото време, а сега се размърда неспокойно на стола си. — Вещество като истиола не се изобретява всеки ден.
— Във всеки случай има нещо, което не ми харесва — каза Оливър, барабанейки леко с върха на молива си по масата. — Как може компанията „Балиер“ да покровителствува серия от програми на Световизия с очебийно рекламен характер. Мисля, че веднага ще разкрият нашите намерения.
Балиер се усмихна с раздразнение.
— Моля ви, мили Оливър — каза той с меден глас. — Ако идеята не беше моя, щях да запитам кой глупак те е напъхал в Дирекционния съвет на компанията. Кой и кога е твърдял, че компанията „Балиер“ ще покровителствува публично някаква кампания от този род? — тъжно поклати глава. — Имам пълно доверие във вас, Бил. Оставям ви да направите подробно проучване на всички етапи на кампанията и да предприемете от днес нашите първи стъпки. Както винаги ще ми давате седмичен отчет за успехите. Нали?
— Но всичко това не решава главния ни проблем, господин Балиер — каза мъжът с бледото лице. — Аз отговарям за заводите производители. Зная много добре аргументите на Комитета за защита на света и трябва да ви кажа, че имат право. Не можем да си позволим прекалено голям оптимизъм: отпадъците от нашето производство ще ни задушат въпреки всичко за много кратко време.
— По дяволите — изръмжа Балиер. — Слушайте, Кол, не можем да си позволим лукса да увеличим цената на истиола, докато потребителите не са го почувствували като необходимост, а още по-малко при опасността от забрана на производството му поради невъзможност да се унищожават отпадъците от него. Разбира се, вие сте упълномощен да създадете постоянна група за проучвания, която да потърси евтино разрешение на проблема за отпадъците в рамките на една разумна цена, разбира се, и да монтирате всякакви филтри, пречистватели и… всичко, което смятате за необходимо. Ще получите незабавно бюджет за разходите, разрешени по тези съображения. Не се тревожете — ще имате известна икономическа свобода. И ако по-нататък, въпреки всички наши усилия, които ще се постараем да положим, хората от Комитета за защита на планетата продължават да ни преследват… И така, след като изнесем един път продукта на пазара, винаги ще можем да направим отстъпки и да съобщим на масовия потребител, че по вина на някакви си кресливи копелета сме принудени да…