— Винаги съм споделял това мнение, господин Симон.
— Отлично. Намерението ни е да започнем преустройството през тази година. При двеста милиона души население ще са необходими три пъти повече маски в период от няколко месеца. Това представлява значителни производствени количества. Нужно ни е да знаем дали след започването на преустройството ще можете да изпълнявате нашите искания.
— За нашето предприятие няма нищо невъзможно, господин Симон. Във всички случаи… Не сте ли мислили да приспособите съществуващите маски, вместо да ги заменяте? Представете си количеството захвърлени маски, което ще се натрупа.
— В действителност всичко е предвидено. Трябва да приема, че в началото проучвахме възможностите за приспособяването им, но предпочетохме да ги подновим, защото използуването на стари вещи обикновено не дава добри резултати. Искаме гаранция. Така че едновременно програмирахме операция „Чистота“. Свързахме се със специализирани в преработването на отпадъци предприятия, които са съгласни да организират безплатно събирането на маските в цялата страна. Някои от тях дори предложиха малка комисиона на отдела ни като помощ при проучванията…
— Отлично. В такъв случай, когато дойде времето, от наша страна няма да има проблеми. В състояние сме да посрещнем всякакви искания в срок, да кажем… от три месеца.
— При това положение — господин Симон размести документите — се нуждая от някои статистически данни, за да допълня доклада и препоръките си, знаете: производствени планове, качествени норми, степен на сигурност, гаранции, цени, кредити, разпределителни мрежи… в края на краищата, всичко това. Познавате административните документи.
— Разбира се, отлично ви разбирам. Ще ви изпратя списък с нашите условия, адресиран до вас, в запечатан плик, след… Да кажем пет дни? По-нататък, ако ви е изгодно, ще насрочим друга среща…
Господин Симон широко се усмихна.
— Чудесно. А сега имам една забележка. Получих писмо от предполагаем изобретател на нова система от маски, видимо много по-ефикасни от досегашните. Не мисля, че е нещо важно, но… вероятно би заинтригувало някое конкурентно предприятие и… вече знаете, може да ни докара нови затруднения.
Половин час по-късно, след като изпрати господин Харпър от Антипол, господин Симон се върна в кабинета си. Чувствуваше се доволен. Секретарката си бе заминала и бе оставила безпогрешно напечатания доклад на бюрото му. Взе го и го пъхна в куфарчето. Слезе в гаража. Когато минаваше през вратата, погледна машинално, по навик, апарата за контрол върху запрашаването на атмосферата — показваше пета степен. Беше се повишило от сутринта. Взе подходящата маска от личния си шкаф, като не забрави и маската от трета степен, за да я върне на мястото й вкъщи: човек трябваше да бъде грижлив към маските заради самия себе си. Докато изчакваше задължителните пет секунди за включване в действие на филтрационната система на автомобила си, той гледаше маската. „Ще бъде хубава кампания, която ще придаде на отдела «Околна среда» вида на разтревожено от проблемите на гражданите и бдящо върху тяхното здраве предприятие“ — помисли той. А в същото време ще му донесе тлъста комисиона от Антипол… макар и да знаеше, че Холи се бори дръзко и по други пътища, за да докопа договора. „Но другите няма да вземат всичко“ измърмори той.
Докато чакаше да се отвори двойната врата, си каза, че може би в крайна сметка жена му има право. „Чист въздух“ беше капан за богати глупаци, но нима той нямаше да мине към среднобогатите, ако „Околна среда“ подпише концесията в полза на Антипол. А и на него също би му харесало да види, дори само за няколко дни, късче небе и да подиша истински въздух, който да не излиза от полузадръстените филтри на износената климатична инсталация.
Двойната врата на гаража се отвори пред него бавно, със скърцане. Унесен в нелепи мечти за чист въздух и синьо море, господин Симон се потопи отново в лепкавата, мрачна мъгла навън.
Сърдечни сделки
Сградата беше бяла и безукорно чиста, с неопетнената чистота на новите и грижливо поддържани предмети. Беше заобиколена от красив и весел парк, а на входа й имаше огромен макет на сърце, изработен от пластмаса и метал, периодично осветяван от вътрешни светлини, възпроизвеждащи сърдечния ритъм, което даваше представа за точната специализация на Центъра.