Той отново замълча. Разбираше, че не беше казал каквото искаше. Беше издал само смущението си, стремежа си да стигне до нещо, за което знаеше, че е свръх силите му. Самият Улдрич многократно го беше споменавал: именно тази обърканост на идеите беше породила преди години бунта на хипитата. „Вие сте съвкупност от органи, а в света побеждава само разумът. Владее се с ума, а не с вътрешните органи.“ А точно вътрешните органи ги боляха.
Погледна към Ана. Изглеждаше замислена, сякаш искаше да проумее нещо от заплетените му думи. Той я погали нежно по бузата. Тя наведе глава встрани и притисна ръката му между шията и бузата си. Пабло се присегна и я притегли към себе си.
— Бих желал да ти обясня по-добре, Ана — прошепна той, — но това е нещо, което ме гнети. Прекалено много огън има в главата ми и лед в сърцето ми.
— Разбирам те — съгласи се Ана. — Но мисля, че тук не е мястото, където можеш да подредиш мислите си. Да си тръгваме, моля те!
Пабло остана неподвижен няколко секунди. Изведнъж си даде сметка, че думите на момичето и случилото се през нощта разбудиха нещо в душата му и някакво внезапно решение, неясно, смътно, бавно го завладяваше целия. Стана. Огледа се.
— Къде са Бони и Роза?
— Остави ги — каза Ана. — Да си тръгнем само двамата.
— Не — отвърна Пабло. — Ние ги доведохме.
Ана повдигна рамене. Пабло започна да обикаля из стаите и да ги търси. Намери ги близо до камината. Бяха легнали на пода, със затворени очи, а Бони, полунадвесен над Роза, стискаше едната й гърда. Пабло леко побутна с крак Бони в ребрата и коленичи до него.
— Ние си отиваме — рече той. — А вие?
Бони отвори очи, премигвайки. Махна ръката си от гръдта на Роза. Тя, без да поглежда, хвана ръката му и пак я сложи на предишното й място.
— Точно сега ли? — промърмори Бони. — Но най-хубавото още не е започнало.
— Ние си отиваме — настоя Пабло. — Ако искате да се върнете с нас, ще ви чакаме вън.
Той се изправи. Запъти се към Нандо, който седеше с кръстосани крака и скръстени ръце, и пусна в джоба му няколко банкноти — своя дял от разходите. Нандо изпсува.
Пабло се върна при Ана и я прихвана през кръста, а тя се притисна до него. Прохладният въздух ги освежи малко. Той се почувствува по-уверен в себе си.
— По дяволите светът! — изруга, без да знае точно защо.
Влязоха в колата. През това време Бони излезе от къщата и повлече след себе си Роза, която се препъваше, опитвайки се да си обуе обувките, и високо се смееше. Пабло запали двигателя. Изчака ги да се качат. После рязко потегли.
Пътят едва се виждаше под лунната светлина — досущ сребриста лента, ограничена вдясно от червената линия на автоматичния контролен водач, който слабо блещукаше, подобно на кървава нишка. Нишката се къдреше и „стенеше“ на завоите, сякаш изведнъж щеше да оживее, а после замираше в плавното плъзгане по правите участъци. Суспензията „охкаше“ слабо и създаваше усещането, че колата плава сред облаците. Стрелката на скоростомера се отклоняваше все повече: сто и седемдесет, сто и осемдесет километра. На всеки завой луната отскачаше от стъкло на стъкло ту вляво, ту вдясно или назад и като че ли внимателно се взираше във вътрешността на автомобила.
— Не те разбирам — говореше Бони от задната седалка, докато Роза разкопчаваше ризата и плъзгаше ръка по гърдите му. — Какво постигнахме? Изпуснахме най-хубавото от Събирането. Нандо ми каза, че е приготвил страхотна изненада за втората част, когато всички ще са мъртвопияни. Е, разбира се, ако се върне от пътешествието си.
Пабло не отговори. От време на време поглеждаше в огледалото. Роза се беше навела над скута на Бони и по движението на главата й и по изражението на Бони не бе трудно да се отгатне какво върши тя. Пабло си помисли, че е нормално момиче, може би малко простовато, но активно във всяко едно отношение. Беше ходил с нея на много Събирания, по двойки или групово. Виктор, интелектуалецът на Групата, бе казал, че тя е чист динамит, самата чувственост, жена, с която можеш да се извисяваш и да слизаш, и пак да се извисяваш, прототип на идеалното момиче за приятно прекарване на времето, верен изразител на настроенията на младежта от епохата. Но сега, като я гледаше как работи активно и всеотдайно върху Бони, Пабло изпита странно отвращение.